Бизнес и синдикати искат удължаване на икономически и социални мерки до края на годината

Екип News24sofia.eu
Прочитания 3028
0 0
Снимка: БГНЕС

За промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост и удължаване на икономическите и социални мерки до края на 2021 г. настояха представители на бизнес и синдикати на пресконференция в БТА.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТТП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обърнаха официално за дебат към всички парламентарно-представени групи.

Нужно е страната ни максимално да се възползва от възможностите по линия на нисколихвени заеми в размер поне на 1.5 млрд. лв. от достъпните 4.5 млрд. евро, които ги има в Националния план за възстановяване и развитие, както и възможностите, които предлага програмата SURE. Това поиска Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Той обяви, че към първото тримесечие на 2021 г. Републиканският бюджет отчита дефицита в размер на над 650 млн. лв., като последният път с отчетен такъв дефицит е бил през 2014 г. А това поставя под въпрос възможността бюджетът да продължи да финансира мерки за подкрепа на икономиката, заетостта и доходите. Той отбеляза, че е нужно да се продължи санирането, което означава да има заемен ресурс.

„Особено за запазване на заетостта след края на май са необходими средства, които вече ги няма, мярката се финансира по програмата SURE – 1 млрд. лв. вече са похарчени и следващите месеци и ние трябва да поискаме и вземем допълнителен заем за запазване на мерките“, обясни президентът на КНСБ. Димитров направи три конкретни предложения и поиска още след този понеделник нарочни срещи, за да се убеди властта за необходимите корекции.

На брифинга синдикатът поиска програмата по дигитализация да бъде допълнена от 200 на 500 млн. лв., както и допълнително 700 млн. лв. ресурс за насърчаване на производството и съхранение на ел. енергия от ВЕИ за предприятия и домакинства. Димитров даде срок на властта до края на май.

Васил Велев – председател на УС на АИКБ, добави, че инвестициите у нас и преди коронакризата са били на ниско равнище – те са 18% разходи за дълготрайни материални активи към БВП преди 4 години. За голям срив на инвестициите за миналата година, съобщи още Велев. По думите му „4 милиарда лв. по-малко са инвестициите“. Той призова Националният план да бъде доработен до края на април и да се променят двете основни мерки, като се въведат бързо у нас по европейски вид. Велев поиска продължение и на мярката за туризма.

Фискалният резерв е едва 5.5 млрд. лв., няма ресурси, за да се пилеят и затова се предлага мерките да подкрепят дохода при непълно работно време със 75% от държавата, добави още Велев.

От своя страна Радосвет Радев – председател на БСК, коментира друг проблем – краят на банковия мораториум. Той добави, че 54% са отговорили с „да“, че ще се справят с него. 74% пък се обявяват за продължаване на икономическите мерки и заетостта, посочи Радев, позовавайки се на експресно проучване на БСК. „Хубава новина от деня е, че планът е депозиран и позволява да бъде моделиран, макар да няма време за радикални редакции“, обясни още Радосвет Радев.

„В държавата ще се усети драматична ликвидна криза“, категоричен е той.

Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ, от своя страна допълни, че трябват мерки и тези за безработните трябва да бъдат удължени. 70% от бизнеса иска мерките да бъдат удължение. Бизнесът иска мярката 60/40 да бъде удължена до края на декември, каза още Иванов. Относно 80/20 за туризма и транспорта – бе поискано тя да бъде удължена също до края на годината, същото и за мерките „Запази ме“ за затворените бизнеси и „Заетост за теб“.

Думата взе и Васил Тодоров – главен секретар на БТПП, който добави, че Националният план има една нишка, която разделя проектите, които се финансират от него и проектите, които ще се реализират по кохезионната политика. „От подаването на заявлението до финансирането се чакаше година и половина, а сега с кризата тези срокове се съкратиха – „Надяваме се това да е новото нормално“, каза още Тодоров. Той наблегна и на електронното здравеопазване и изрази надежда то да се случи в най-кратък срок.

Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“, коментира споразумението с правителството на Република България, зад което стояли сериозни анализи на всичко, което се случва. Ние знаем най-добре какво се случва в страната, а информацията е от извора, отсече той и поиска от името на синдикатите удължаване на мерките.

Happy
Happy
1
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleepy
Sleepy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Омбудсманът изброи на НС наболелите проблеми на гражданите

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо на депутатите от новото 45-то народно събрание с топ-проблемите на гражданите, съобщиха от администрацията на обществения защитник. В деня на Българската Конституция – 16 април писмото бе пратено до председателя на парламента Ива Митева и председателите на шестте парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“, […]