Българският парламент одобри в петък премахване на ветото на страната за започване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония, въпрос, който е на първо място в дневния ред на срещата на върха на ЕС, която приключва в Брюксел, съобщават АФП и Swissinfo.
Предложението, подкрепено от 170 депутати в 240-местния парламент, проправя пътя на българското правителство да деблокира началото на преговорите в замяна на гаранции на ЕС, че Северна Македония ще изпълни исканията на България по дългогодишни исторически и езикови спорове.
„Ще продължим с необходимата техническа работа и обмен с нашите български и македонски партньори, за да оформим споразумение през следващите няколко дни и бих казал, че машината тук е готова, за да одобри и приложи напълно това, което може да бъде решено„, коментира френският президентът Еманюел Макрон в Брюксел.
„Все още има работа за вършене и затова не трябва да претендираме за победа твърде скоро, но това е важна стъпка напред„, добави той, като благодари както на София, така и на Скопие за усилията им.
България беше първата страна, която призна независимостта на съседката си, след като Северна Македония се откъсна от бивша Югославия през 1991 г., но София възпрепятства амбицията на Скопие да започне преговори за членство в ЕС от 2020 г.
Франция се опитва да посредничи между двете страни, тъй като Брюксел се притеснява, че липсата на напредък за Балканите може да приближи региона до Русия и Китай.
Националистическите чувства нарастват и в двете страни по въпроса, което възпрепятства намирането на решение.
Много спорни теми също остават отворени, но деблокирането означава, че Албания вече е малка крачка по-близо до блока.
В решението на българския парламент по-специално се настоява в петък, че „нищо в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС не може да се тълкува като признаване от страна на България на съществуването на „македонски език““, който София смята за произхождащ от българския език, диалект.
Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски попари надеждите за решение, като каза, че френското предложение е „неприемливо… в сегашния си вид“ дори след съгласието на България с него.
Макрон изтъкна като „важен аванс“ днешното гласуване в българския парламент.
„Искам да поздравя днешния вот на българския парламент, който отваря вратата за вдигане на българското вето и започване на преговори със Северна Македония, а също така насърчава албанския въпрос„, каза Макрон на пресконференция след срещата на върха.
Германският канцлер Олаф Шолц от своя страна каза, че решението на българския парламент „сега трябва да бъде анализирано в детайли„.
„Мисля, че министър-председателят наистина е ангажиран с намирането на споразумение. Ако това ще бъде решение за Северна Македония, нищо не може да се каже, без да е анализиран текстът„, каза той.
Той добави, че „всичко възможно трябва да се направи бързо, за да могат Албания и Северна Македония да имат междуправителствени конференции за започване на преговори за присъединяване„.
„Те са направили всичко, което е поискано от тях и като Европейски съюз ние трябва да бъдем надеждни и да действаме съответно„, каза Шолц.
Австрийският му колега Карл Нехамер се съгласи с Макрон в определянето на парламентарното предложение като важен „напредък„.
Той обяви, че е поздравил Петков за неговия „личен ангажимент“ за решаване на спора и е убеден, че парламентарният вот открива нови възможности за ускоряване на разрешаването на конфликта.
Нехамер прогнозира нови дискусии, особено от страна на Северна Македония. „Мисля обаче, че това може да бъде решено„.
Макрон подчерта, че инициативата му за Европейска политическа общност (EPC), нов форум за сътрудничество между ЕС и съседните страни със споделени ценности, няма за цел да замени разширяването на ЕС.
Той посочи, че първата среща на групата ще се проведе в Чешката република, когато тази страна ще поеме ротационното председателство на ЕС, през втората половина на 2022 г.
