Делегация от Република Северна Македония, водена от министър-председателя Зоран Заев пристига в България.
Както вече Информационна агенция News24sofia.eu съобщи, че предстоят срещи с президента Румен Радев и служебния премиер Стефан Янев. Посещението на Заев следва визитата на албанския министър-председателя Еди Рама миналата седмица, но е и на фона на наложеното от България вето на Преговорната рамка за еврочленство на двете страни.
Визитата на Зоран Заев трасира пътя към намиране на компромис между София и Скопие. Това коментира журналистът и експерт по Западните Балкани Николай Кръстев, бил специален пратеник в Македония по време на гражданската война през 2001 г.
Макар и положителна стъпка, днешната среща е една от многото в дългия път по намирането на удовлетворяващо и двете страни решение на казуса. Николай Кръстев не очаква да има някакво значително развитие до края на месец юни, а реалистичният срок за постигане на компромис между двете страни е 6 месеца или дори 12 месеца – до края на френското председателство на съвета на ЕС. „България трябва да има позиция, която да отразява както нейните вътрешни интереси, но от друга страна трябва да се съобразява с политиката на Европейския съюз. Трябва да се намери баланса, иначе няма как да има развитие„, посочи той.
По думите на експерта и ЕС, и НАТО водят политика на предотвратяване на нови разделения на Балканите като например това между Турция и Гърция, тъй като подобни конфликти засилват влиянието на Китай и Русия. Именно затова силните фактори на Запад не стоят зад категоричната позиция на София.
Изключително силен е интересът от македонска страна спрямо визитата на Заев в София, като на нея се възлагат силни надежди. Медиите в югозападната ни съседка следят „под лупа“ случващото се, като над 50 журналисти ще посетят София в рамките на двустранните срещи.
„В македонското общество има обаче много медии, които се финансират от кръга на избягалия в Унгария бивш премиер Никола Груевски. Те работят, за да създават напрежение в отношенията между двете страни, създават напрежение, фалшиви новини и недоверие. За това спомогнаха обаче и някои грешки на българската страна като например обещаните още преди месеци, но все още недоставени ваксини. Това позволи на Сърбия да проведе успешно своята ваксинационна дипломация и гражданите на югозападната ни съседка да отиват да се ваксинират във Враня, Ниш и Белград, а не в Кюстендил или Благоевград„, подчерта Кръстев.
Зад допълнителното влошаване на отношенията по оста София – Скопие стоят и редица интереси от Русия и Сърбия, коментира още Николай Кръстев. „Вероятно някой и в Белград, и в Москва пие шампанско, защото е радостен, че България и Северна Македония са в лоши отношения. Дано напред във времето успеем да възвърнем нивата на доверие такива, каквито бяха в периода 2017-2019 г.„, изрази надежда той.
Не може и не трябва да се подценяват проблемите, натрупани от времето на Югославия, но за да бъдат те решение е нужна спокойна атмосфера, като европейската рамка е единственият възможен начин това да стане, посочи още Кръстев.
„Северна Македония мина през един много сложен етап след 2017 година, имаше опит за преврат с нападението на парламента й от добре организирани групи на пропутинската формация ВМРО-ДПМНЕ, постигнато беше Преспанското споразумение, вследствие на което беше промяната на името на съседката ни, референдума, преговорите за членство в Алианса, спомняте си проблематичната ратификация от страна Мадрид и ключовата подкрепа на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски, които бе помолен от президента на Северна Македония г-н Пендаровски да помогне в тази посока. Няма да пропусна и подписването на Договора за приятелство между София и Скопие, които даде нови възможности за сътрудничество. Затова България трябва да има малко повече „стратегическо търпение“ и визия за отношенията си със Северна Македония“, допълни анализаторът.
Припомняме, че миналата седмица след последната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, председателят й от българска страна проф. Ангел Димитров обяви пореден провал.
Според Ангел Димитров подходът на македонските историци е манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото.
Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г. и имаше за цел да изглади противоречията между двете страни за общата история. Още през 2019 година тогавашният вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов предупреди, че разговорите зациклят, но и че компромис не може да се направи.
Като цяло негативните констатации за провал се повтарят след всяка една от срещите, като разговорите бяха прекъснати преди изборите в Република Северна Македония, състояли се миналата година. Едновременно с това от страна и на управляващи, и на опозиция в Северна Македония бяха изказани редица надежди след смяната на властта у нас да настъпи обрат в позицията ни и ветото, наложено от България, върху преговорната рамка за еврочленство на РСМ и Албания да падне.
Паралелно с това опитите за влияние от страна на редица страни членки на ЕС се увеличават, като за започване на прегоровите се изказа и германският външен министър Хайко Маас на виртуална среща на външния министър на Берлинския процес.
Миналата седмица на двудневно посещение у нас бе и министър-председателя на Албания Еди Рама.
