„Политическото влияние върху медиите е все по-видно, а медийният регулаторен орган не работи коректно, като неговите членове представляват политически интереси – например през миналата година четири от пет от членовете му са представлявали управляващата към онзи момент партия.“
Това заяви министърът на културата проф. Велислав Минеков, който обсъди на онлайн среща вчера със зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по въпросите за ценностите и прозрачността Вера Йоурова необходимостта от укрепване на медийната свобода и плурализъм в контекста на законодателния пакет за свободата на европейските медии.
Минеков сподели с безпокойство на комисар Йоурова за основните проблеми, предизвикателства и характеристики, очертаващи медийната картина в страната, като обърна специално внимание, че България е последна в класациите за медийната свобода в Европа и на едно от най-ниските нива в доклада на „Репортери без граници“, съобщиха от Министерството на културата (МК).
Той отбеляза, че наред с множеството доклади и анализи през миналата година са проведени срещи и две конференции по темата за медийната свобода и прозрачността на собствеността в медиите с представители на Европейския парламент, но ситуацията не е променена към днешна дата. Според Минеков темата за медийната свобода не се разглежда извън Министерството на културата и се наблюдава липса на обществен интерес към нея. По думите му е малък постигнатият напредък в изсветляването на влиянието върху медийните услуги и по-точно – как хора на високи позиции във властта упражняват контрол върху частни медии. „Единствената промяна от миналата година насам е това, че министерствата в България драстично са намалили подпомагането на медии чрез разпределение на публични средства за реклама“, обясни министърът на културата. По думите му липсват данни за разпределението на публичните средства за реклама в медиите, като то е подложено на непрозрачни процедури и има съществени съмнения, че публичните средства за реклама се насочват само към медиите, които са удобни на властта през последните 10 години.
Загрижеността по отношение на медийната среда в България бе споделена и от Йоурова, която отбеляза, че годишните доклади за върховенството на закона в ЕС идентифицират тези проблеми, а в Мониторинга за медиен плурализъм България е оцветена в тъмно червен цвят, който обозначава сериозността на ситуацията, допълват от МК.
Минеков изрази надежда, че с помощта на законодателни промени на ниво ЕС, конкретно чрез Европейския акт за свободата на медиите, ситуацията за медийния сектор в страната ни ще претърпи положителни промени. Вера Йоурова изказа задоволство от положителната нагласа към европейската законодателна инициатива и изрази увереност, че актът предоставя решения за появяващите се рискове, сред които непрозрачното разпределение на публични средства за реклама в медиите, политическата намеса в редакционната независимост, и ще доведе до много благоприятен ефект върху държавите членки на ЕС, като предостави една мрежа за сигурност на нивото на Съюза, която да спомогне за решаването на съществуващите в тях проблеми. Тя каза още, че се наблюдават и други проблеми у нас – например разпространението на дезинформацията, която влияе особено силно върху общественото мнение в България и води до намаляване на доверието в традиционните медии.
По време на разговора бе коментирана и темата за сплашвания чрез съдебни производства и натиск върху журналисти от политици и олигарси, като бе изразена сериозна загриженост за зачестяващите подобни практики и невъзможността за защита – главно поради високите разходи за съдебни дела. По думите на Минеков проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че всеки десети журналист в България е обект на натиск или е сплашван със съдебни дела. Той посочи също, че множеството журналисти се чувстват сплашени от своите работодатели, а само преди дни бивш директор на една от най-големите телевизии в страната е признал публично, че върху него и телевизията е упражняван сериозен политически натиск. Велислав Минеков изтъкна, че поради проблеми с прокуратурата, която според него е обвързана с политически партии от предходно управление, делата срещу журналисти и граждани често завършват в полза на лицето, което е на висок пост, а всяко следващо такова решение води до все повече тишина в медиите, като това се разглежда и като причина за липсата на разследваща журналистика в страната. Йоурова на ЕК изрази разбиране относно проблематиката и подчерта своята увереност, че законодателният пакет относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, съдържащ и препоръка към държавите членки, би имал положителен ефект за устойчивостта на законодателството в национален план.
По отношение на политическите зависимости и медиите в страната министър Минеков каза още, че присъствието му в националната държавната телевизия не е желано, дори и в настоящата му функция на министър, като също така имаlo слаб отзвук относно сигналите за корупция, изнасяни от него на редовните пресконференции, които провежда, за да се дава гласност на съществуващите проблеми, включително и сигнали към Прокуратурата за корупция и злоупотреби с европейски средства по сигнали на ОЛАФ.
Той сподели също с комисар Йоурова, че възнамерява да представи мнението си по темата за Европейския акт за свободата на медиите в рамките на участието си в заседанието на Съвета на ЕС през идната седмица в Брюксел, както и в разговори с представители на Европейския парламент.
