Функционирането на Висшия съдебен съвет и необходимостта от решаването на въпроса с неговия състав влиза като критична точка в тазгодишния доклад на ЕК за състоянието на върховенството на закона в частта му за България. Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглежда развитието във всяка държава членка от юли 2021 г. насам. За първи път са включени и препоръки, отправени към всяка държава членка.
И тази година, като по традиция, ЕК изразява недоволство от България заради липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта, но и отчита някои заявени реформи, включително и тези, заложени в Плана.
По отношение на България докладът на ЕК показва нарастваща загриженост заради функционирането на Висшия съдебен съвет и посочва, че необходимостта от решаването на въпроса с неговия състав е от първостепенно значение.
В документа се подчертава, че остава безпокойството, свързано с Инспектората на Висшия съдебен съвет. Отсъствието на редовни конкурси при издигането на магистратите, съчетано с прекомерното прилагане на временни премествания, рискува да даде отражение върху тяхната независимост.
Докдалът отчите и че предизвикателствата при дигитализацията на правосъдието остават.
ЕК подчерта и липсата на ясна регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, въпреки че са предприети мерки в тази насока. Съществуващите правни защитни механизми за независимостта на обществените медии съществуват, но не са достатъчни, се казва още в доклада.
Макар и професионалната обстановка за журналистите слабо се е подобрила през последната година, остават проблемите като достъп до обществена информация, условия на работа и т.нар. „дела шамари“.
Все още предизвиква загриженост липсата на ясна регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, въпреки че са предприети мерки в тази насока. Съществуващите правни защитни механизми за независимостта на обществените медии съществуват, но не са достатъчни.
В допълнение към припомнянето на ангажиментите, поети в рамките на националния План за възстановяване и устойчивост, свързани с някои аспекти на правосъдната система и антикорупционната рамка, и останалите ангажименти по механизма за сътрудничество и проверка, на България се препоръчва:
– да осигури навременни редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за попълване на свободни позиции, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.
– да напредне със законодателните изменения, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи при подбора на неговите членове.
– Да предприеме стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като вземе предвид европейските стандартите за съдебните съвети.
– Да продължи прилагането на мерките за подобряване на интегритета на специфичните сектори на публичната администрация, включително мерки, съобразени с полицията и съдебната власт.
– Да гарантира, че институционалните реформи на Комисията за борба с корупцията и на специализирания съдебен и съдебните органи да доведат до повишаване на ефективността на разследванията и до стабилни резултати в наказателното преследване и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.
– Да подобри прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, възложена чрез посредници, като например медийни агенции.
Припомняме, че миналата седмица на заседание на ВСС, продължило повече от 12 часа бяха разгледани по същество предложенията за освобождаване на главния прокурор Иван Гешев на двама правосъдни министри – Янаки Стоилов и Надежда Йорданова. Висшите магистрати гласуваха с 16 гласа „против“ и два гласа „за“.
В реакция на Министерски съвет на доклада се посочва удовлетворение, че Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми и се прави преглед на основните констатации и намеренията на правителството.
Според българския министър-председател, докладът показва положителната оценка на ЕК за свършеното от кабинета за последните седем месеца, но и факта, че все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията. „В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба“, подчерта министър-председателят.
