Всяка година в световен мащаб около 17 милиона души преждевременно губят живота си в следствие на сърдечносъдови заболявания. От няколко години България е на първо място по сърдечно съдова смъртност в Европа. България традиционно се нарежда в първите позиции в черната статистика. Инфарктът на миокарда е сериозно сърдечно заболяване, което може да доведе до различни степени на сърдечна недостатъчност и инвалидизация. В 10 до 12% от случаите той е животозастрашаващ. Първите признаци на инфаркт обикновено включват тежест и болка зад гръдната кост, често с ирадиация към лявата ръка, шията или епигастриума. Инфарктът може да причини и други симптоми като болка в челюстта.
Повече по темата пред News24sofia.eu разказва д-р Михаил Марзянов, кардиолог в УМБАЛ „Св. Екатерина“.
– Какво представлява острият миокарден инфаркт?
– Острият миокарден инфаркт или „сърдечен удар“, представлява остър коронарен синдром и е най-тежката проява на исхемичната болест на сърцето.Острите коронарни синдроми са остри форми на ИБС и се разделят на: нестабилна ангина пекторис, миокарден инфаркт без СТ елевации на ЕКГ и миокарден инфаркт със СТ елевации на ЕКГ. Общото между тях е, че са резултат на един патофизиологичен процес – атеросклероза и пълна или частична оклузия на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето. При нестабилната ангина пекторис и микоардният инфаркт без СТ елевация имаме не пълно запушване на коронарната артерия. Разликата между нестабилната ангина и МИ (миокарден инфаркт) без СТ елевация се изразява с повишение на маркерите за миокардна некроза при МИ без СТ елевация. При нестабилната стенокардия нямаме некроза на сърдечномускулни клетки и затова не може да се говори за инфаркт. Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала некроза на миокардни клетки, която се получава под въздействие на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Най-честата причина е атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при разязвяване на атеросклеротичната плака, което причинява временно или трайно запушване на един или повече съдове. Нетрансмуралният инфаркт( без СТ елевация) най-често се дължи на непълно запушване на коронарна артерия, като в този случай става въпрос за миокардна некроза, която не е засегнала цялата дебелина на сърдечния мускул. Трансмуралният инфаркт (със СТ елевация) от своя страна се дължи на пълно запушване на коронарна артерия. Това причинява пълно прекъсване на доставката на кислород и некроза на мускулните клетки в зоната, кръвоснабдявана от засегнатата артерия.
– Какви са най-честите симптоми?
– Най- честият симптом на миокардния инфаркт е болката в гръдния кош, натиск или усещане за стягаща болка в гърдите или ръцете, които могат да се разпространят към шията, челюстта или гърба. Други често срещани симптоми са гадене, повръщане или болки в корема, недостиг на въздух. Пациентите често съобщават за силно общо неразположение, слабост, замайване, внезапна загуба на равновесие. Важното е да се отбележи, че симптомите на сърдечния пристъп варират силно, но много хора имат предупредителни признаци и симптоми часове, дни или седмици предварително.
– Как да различими ангина пекторис от инфаркт на миокарда?
– И двете състояния се причисляват към коронарните сърдечни заболявания, като се характеризират с частично или пълно запушване на коронарните артерии. И двете състояния са следствие от натрупване на атеросклеротични плаки и кръвоснабдяването на сърдечния мускул е намалено. При ангина пекторис пациентът първоначално страда от задух, затруднено дишане или натиск в гърдите по време на физическо натоварване, като може да се появи и болка в областта на сърцето, която да се разпространи към лявата ръка. Инфарктът на миокарда се появява внезапно с интензивни симптоми. Симптомите на ангина пекторис нарастват с течение на времето.
– Кои са рисковите фактори за инфаркт на миокарда?
Рисковите фактори за ИБС и МИ може да ги разделим на тези, които не можем да коригираме и тези, които можем. Към първите спадат пол, възраст и наследствена обремененост.
Възраст – Рискът от коронарна болест на сърцето нараства с възрастта. Около 85% от хората, които умират от сърдечносъдови заболявания, са на възраст над 65 години. Средно мъжете получават първия си инфаркт на 66 години.
Пол – мъже над 45 години и жени над 55 години са с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Наличие на роднини със сърдечносъдови заболявания – мъже преди 55 години, жени преди 65 години са с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.
Към вторите спадат: тютюнопушене, артериална хипертония, дислипидемия, диабет, липса на физическа активност, затлъстяване, стрес, употреба на наркотици.
– Може ли с намаляване на рисковите фактори да редуцираме „ появата“ на инфаркт?
– Разбира се. Първата стъпка е промяна в начина на живот. Увеличаване на физическата активност, спиране на вредните навици, като тютюнопушенето, прекомерната консумация на алкохол, употребата на наркотици(ако има такава), намаление на телесното тегло(при надномрено тегло), намаление на стреса.Тези неща можем да ги направим сами в повечето случаи, без да приемаме медикаменти. Най-често медикаментозно се налага да коригираме диабета, дислипедемията и артериалната хипертония.
От особено значение е хората с рискови фактори да посещават поне веднъж годишно кардиолог.
