След тържествено, поименно гласуване със от всички народни представители, промените в Конституцията на Република България бяха приети. Както гласи законът, имената им бяха казвани от председателя на Народното събрание, като избраниците на народа ставаха от място и казваха „за“ или „против“.
Резултатът – гласуваха 237 депутати, като „за“ промените в основния закон бяха 165 народни представители, „против“ бяха 71, а един се въздържа.
„Измененията са приети на трето гласуване“, обяви председателят на законодателния орган Росен Желязков, като думите му бяха посрещнати с бурни аплаузи от страна на управляващото мнозинство ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС, които станаха прави в този тържествен за тях момент. На местата си останаха от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“.
Във вчерашния ден, 19 декември, сравнително бързо, за по-малко от 6 часа, промените в най-висшия закон бяха отметнати от депутатите, или поне част от тях, след като две партии от опозицията – „Има такъв народ“ и „Възраждане“ напуснаха пленарната зала.
Приети бяха основните жалони от промените – бленуваната години наред съдебна реформа, както и промени в института на служебния кабинет.
Народните представители успяха да покачат градуса на напрежението още от началото на заседанието, макар и да не се стигна до батални сцени както в понеделник.
Заседанието започна с предложение на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ последното и тържествено гласуване на Конституцията да бъде пряко излъчвано по Националната телевизия и радио. Нещо, което не бе прието от мнозинството.
Според Цончо Ганев от „Възраждане“ подобно действие от страна на ГЕРБ и ДПС било разбираемо, но попита ПП/ДБ – защо не искат гражданите да видят приемането на тяхната най-висша партийна кауза – конституционната реформа?
„Не знам защо се притеснявате българските граждани да видят лицето на всеки народен представител, който иска промени в Конституцията?“, попита и Георги Свиленски от БСП, но не успя да промени мнението на мнозинството.
Напрежението в залата допълнително покачи декларация на Костадин Костадинов.
„Правителството на България е съставено от престъпници, закононарушители и доказателството е ето тук – в решението на Административния съд, което обяви демонтажа на Паметника на съветската армия за незаконен. Оказва се, че има съдии, които са безпристрастни. Има светлина в тунела. Рано или късно ще има правосъдие, рано или късно ще има възмездие за престъпниците (…) В парламента в момента взимат решения убийци. Убийците на един народ. Основатели на корупцията в България. Компаньонки, доказани. (…) Не се накрадохте вие, непрочели една книга в живота си. Нека Господ ви дари с това, което заслужавате. Ако е щастие, то нека е щастие. Ако е линч, нека е линч„, бе есенцията от декларацията на партийния лидер, която предизвика шумни реакции от страна на представителите на ПП, но и на ДПС.
И то най-вече на председателя на парламентарната им група Делян Пеевски, който репликираше от място активно Костадинов.
„Вие точно трябва най-много да се притеснявате„, отговори му от трибуната обратно лидера на „Възраждане“.
В отговор на трибуната излезе Явор Божанков от „Продължаваме промяната/Демократична България“.
„Подчовеци, тези хора нямат право да говорят, фашистка измет, тези хора трябва да бъдат унищожени. Тези думи не са думи на Йосиф Сталин„, започна с цитати от Костадинов Божанков.
„Дискриминацията е недопустима в съвременна Европа. И ако Европа за партия „Възраждане“ е мръсна дума и обект на омраза, то по-тревожно е, че българската Конституция явно не означава нищо за представителите на тази партия. Защото тя казва, че не се допуска, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично обществено положение или имуществено състояние„, каза народният представител от ПП/ДБ. И се закани – ПП/ДБ ще сезират компетентните органи за незаконните действия на „Възраждане.“
Последва декларация от страна на Йорданка Георгиева от БСП в памет на годишнината от клането в Ястребино на 20 декември 1943 година, при което са убити 18 души, 6 от които деца, т.нар. „ястребинчета“. По думите на народния представител от левицата това е най-жестокото престъпление на фашизма в България, а паметта за Ястребино ще остане жива въпреки опитите на сегашните управляващи да я неглижират.
Накрая след тържественото и поименно гласуване от всички народни представители, последва и искане за прегласуване от председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, което бе обаче отказано от председателя Росен Желязков с мотива, че не се оспорва резултатът по същество.
При явно поименно гласуване прегласуването е недопустимо, заяви от трибуната и Йордан Цонев от ДПС. Тошко Йорданов в отговор отново излезе от трибуната, но без да му бъде дадена думата от председателя, който пък на свой ред му спря микрофона и даде 30 минути почивка.
