Няма да се стигне до увеличението на цената на топлата вода и парното. Нито един от процентите в подаденото заявление няма да се случи в нито една посока. Това заяви пред БНТ Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества, за поисканото увеличение от топлофикационните дружества от 30 до 330%.
За топлофикациите е важно да въведат в полето своите разходи, които са важни. Ако не заложат пари за ремонт през лятото, няма как да се очаква през зимата силно топлоподаване, уточни Георгиев.
Според него топлофикациите са длъжни да въведат своите разходи, а какво се получава като краен модел не било важно. В предишни години, когато цената на газа отивала нагоре-надолу, имало и промяна в цената на топлинната енергия. Около 50% е минимумът, който топлофикациите ще поискат като увеличение, но дали ще достигне, е друг въпрос, посочи Георгиев.
Той посочи, че ако някой досега е плащал 800 лева, сигурно сега ще плаща 1 000 лв. за парно. Всичко зависи от доходите, но това, че цените на горивата за топлофикациите се повишават, няма как да не се отрази в крайните цени. Събираемостта на топлофикациите приближава близо 100%.
Според Георгиев за битовите, за енергийно и социално слабите трябва да има компенсации, но не за всички и не на калпак. Топлофикацията не е социално министерство, а са един вид бизнес, изтъкна той.
По-късно Кремен Георгиев се включи и в дискусия по темата с председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски и Виктор Минчев от Асоциация „Свободен енергиен пазар“ в ефира на Нова телевизия. „Към 31 март всяка година топлофикациите са длъжни да подадат заявления за цени. По принцип, която и да е топлофикация, трябва да заложи разходите в тях. Към онзи момент доста неща не бяха известни, работеше се с моментната цена на газа, не беше ясно и дали ще има компенсации – в какъв размер и т.н. Ако всичко това се знаеше тогава, нямаше сега да има такива цени„, каза Георгиев.
„През цялата предна година досега има точно три неща, които не са поскъпнали в държавата – парното, тока и водата„, допълни той. Според Кремен Георгиев, ако едно топлофикационно дружество не е способно да работи на поносими цени, не трябва да съществува, защото това е нормален бизнес.
От своя страна Иван Хиновски посочи, че има механизми, които да компенсират преразглеждането на разчетите на дружествата, като в някои от тях се планира пускане на когенерации, които чрез произвеждането на електроенергия влияят на цената на топлинната енергия. Според него исканите цени от топлофикациите се формират на базата на потреблението на природен газ и прогнозната му цена, но са абсурдни заради остарелите инсталации. Хиновски подчерта, че те трябва или да се модернизират, или да затворят. Той каза още, че най-високи цени са поискани от топлофикационни дружества, които нямат когенерации и имат по-малко клиенти.
Виктор Минчев пък каза, че договарянето на цените за парното и топлата вода е политически разговор и се предлага завишена цена, за да се постигне в крайна сметка желаното увеличение. „Днес се очаква становището на КЕВР. Със сигурност в него няма да са тези 300%, а ще са доста по-малко. По принцип топлофикационният сектор е най-нереформираният в България„, отбеляза той.
Експертите коментираха също, че проблемът може да бъде решен чрез изграждане на локални инсталации за отделни сгради и използване на геотермална енергия, биогаз и соларни панели.
Припомняме, че заради поисканото драстично поскъпване на парното и топлата вода от „Продължаваме промяната“ поискаха КЕВР да излезе с официално становище относно заявените цени.
Причините за евентуалните по-високи цени на топлата вода и парното са високите цени на природния газ. Спрените доставки на природен газ от Русия са заместени от други доставки, така че според председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Радослав Рибарски това не би трябвало да повлияе на крайните цени.
Неведнъж представители на правителството, включително и премиерът Кирил Петков, заявяваха, че заместващите доставки се очаква да бъдат дори на по-ниски цени.
