Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт – до 2053 година, представи служебният енергиен министър Росен Христов. На форума, проведен в столицата, присъстваха президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев, депутати, представители на бизнеса, синдикати и др.
„В сферата на ядрената енергетика се предвижда строителството на 4 нови блока, два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй, като се основаваме на съществуващото вече ноухау и интереса от чуждестранни инвеститори„, представи визията си в сферата на ядрената енергетика министър Христов. В конкретика се предвижда изграждането на нови мощности от общо 4000 мегавата.
Освен това – залага се изрично на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете и то не в режим на очакване на неизбежна гибел, а напротив – развитие до 2030 година. След това ще се върви към поетапно извеждане от експлоатация на мощностите с цел постигането на европейските изисквания за декарбонизация, като същевременно се осигурява друга работа на всички заети в бранша.
Силен фокус се поставя и на възобновяемите енергийни източници – към 2030 година следва в енергийния микс да бъдат включени 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности, като числото се увеличи съответно на 12 и 4 гигавата към 2050 година.
„Съобразяваме се обаче с географските особености на България, много от тази земя е плодородна, която трябва да се ползва за други нужди, не за фотоволтаици„, подчерта Христов.
Служебният кабинет възражда и идеята за ВЕЦ-ове по българското поречие нарека Дунав, чиито корени са още от времето на социализма, а последно бе лансирана от последния редовен кабинет Петков.
„Има силен потенциал за изграждане на водноелектрически централи. Водим и разговори за изграждане на такива по река Дунав с румънската страна (…) Виждаме потенциал за изграждане на две такива централи по поречието на Дунав“ (…) Това е може би най-изгодната икономически инвестиция, тъй като освен електроцентрали, това се явяват и коридори за сухопътния и ЖП транспорт, ще помогнат и за корабоплаването, както и напояването. Те са изключително важни и за стабилността на водата от гледна точка на сигурността на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като това лято поради екстремното засушаване нивото на водата падна до минимум и бяхме на прага да спрем централата заради затруднения с охлаждането„, обясни визията си шефът на енерговедомството.
До няколко седмици ще бъде създадена и съвместна работна група с румънската страна, която да работи по проектите.
Общо се планира увеличаването на водноелектрически мощности с 870 мегавата до 2030 година и 1270 до 2050 година. Активно ще се работи и за разширяването на ПАВЕЦ Чаира, както и изграждане на други подобни мощности в размер на 1 гигават. Проучват се и иновативни технологии за съхранение на енергия в земните недра под формата на сгъстен въздух. Освен това – работи се по изграждането на 600 мегавата батерии за съхранение на енергия, развитие на електропреносната мрежа, дигитализация на сектора и др.
Няколко основни задачи задал президентът Радев при изготвянето на стратегията – да се запазят в максимална степен съществуващите мощности, съществуващият към момента човешки потенциал и технологии, да се използват максимално природните дадености на България, а въпросният преход да не се отрази негативно върху хората, заети към момента в бранша.
„Искам да подчертая какво може да се постигне за 5 месеца в този сектор, ако се действа решително и естествено на най-високо ниво. Виждате, че за няколко месеца се пусна в експлоатация така очаквания интерконектор с Гърция, разбира се, стъпвайки на усилията на няколко правителства. Проведоха се открити и прозрачни процедури за доставка на природен газ, което се отрази върху цените, удвои се капацитетът на терминала в Александруполис„, направи позитивна ретроспекция Румен Радев, който открои като основни постижения на служебния кабинет и диверсификацията на доставките на ядрено гориво, както и договора с турската „Боташ“, за капацитети за доставка на втечнен природен газ.
„България се превръща във все по-голям фактор на Балканите, в региона, в ЕС с инициативи, с проекти, с разработване на конкретни идеи„, подчерта държавният глава. Изправени сме и пред „уникален шанс“ да влезем сред водещите страни, които разработват технологии за съхранение на енергия от ВЕИ, което е ключът за бъдещето, посочи още Радев.
