В многовековната история на България има много примери за духовно величие, героизъм, които ни изпълват с гордост. Има обаче една дата, която за нас българите е синоним на думата свобода. Това е 3-ти март 1878 г. Това заяви Кирил Петков в изказването му по случай националния ни празник – Трети март и отбелязването на 144 години от Освобождението на България.
Преди 144 години българският народ прави решителна крачка към свободата, към възстановяване на държавността, утвърждаване на България като суверенна държава.
Свободата не се добива с еднократен акт. Тя идва дълго мечтана и изстрадана. Тя е резултатът от продължителен и труден процес, който започва с духовното възраждане и борбата за църковна независимост. Минава през хайдушките пътеки и нелегалните комитети на Левски. Възкръсва от пепелищата на Априлското въстание.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество“, пише Христо Ботев и начертава пътя на саможертва в името на свободата.
Свободата е най-ценното право на човека. Свикнали сме да я приемаме за даденост, но в дни като днешния е редно да си дадем сметка, че без нея нищо друго няма стойност. Наша отговорност е да я пазим и отстояваме всеки ден.
Свободата не идва даром. Тя идва с кръвта на априлци, с безстрашието на опълченци, с вярата на батачани, със саможертвата на хилядите загинали воини – руснаци, украинци, литовци, белоруси, финландци, поляци, румънци. На този ден можем само да кажем: Благодарим.
