Президентът на Русия Владимир Путин тази сутрин обяви частична мобилизация за т.нар- „специална операция“ в Украйна. Украинското издание „Страна“ публикува отговори на основните въпроси, които могат да възникнат във връзка с това.
1. Ще анексира ли Русия украински територии след „референдума“?
Да. Путин заяви, че ще подкрепи решенията на „референдумите“, които ще се проведат още през следващите няколко дни – от 23 до 27 септември. Това означава, че анексирането вероятно ще бъде обявено веднага след това: през последните дни на септември или първите дни на октомври.
2. Как частичната мобилизация в Руската федерация ще промени ситуацията на фронта?
Сравнително малкият брой на руските войски, воюващи в Украйна (около 170-200 хил. души), традиционно се посочва от много руски експерти, както и от някои украински (като Арестович), като един от основните проблеми на Русия във войната. А за руските власти невъзможността да продължат войната само с военни, служещи по договор, вероятно е станала очевидна след неуспехите в Харковска област.
Оттук идва и обявяването на частична мобилизация.
Шойгу обяви, че 300 хил. души ще бъдат мобилизирани в армията. Това едва ли е достатъчно за широкомащабно настъпление по цялата фронтова линия (или за нова офанзива срещу Киев). Следователно основната цел е да се задържат вече завзетите територии (всъщност Шойгу заяви горе-долу същото). Освен това частичната мобилизация и приетите вчера промени в Наказателния кодекс на Русия забраняват на военните да напускат службата по собствено желание и да отказват да отидат на война (за това ще има наказателни санкции). По този начин руските власти очевидно искат да се справят с т.нар. „петстотни“ (нововъведение в руския военен жаргон от последните месеци за тези военнослужещи, които отказват да се бият, което е по аналогия с кодовото наименование за „убити“ – 200, „ранени“ – 300 – б.р.)
В същото време, ако се съди по изявлението на Путин, че целта на „специалната операция“ е „освобождаването на Донецка област„, руските войски ще продължат да се опитват да напредват поне в Донбас. Възможно е да се опитат да напреднат и на юг – към Николаев (за да отдалечат фронтовата линия от мостовете на Днепър) и към Запорожие (за да осигурят и разширят „сухопътния коридор“ към Крим).
Друг проблем е, че свикването, обучението и изпращането на мобилизираните мъже на фронта отнема време – до два месеца, според изчисленията на руски експерти. А украинската армия продължава да напредва в източната и южната част на страната. Въпросът е дали руснаците и „ЛДНР“ ще успеят да задържат сегашната фронтова линия през тези два месеца.
3. Ще предизвика ли мобилизацията протести и дестабилизация в Русия?
Досега не е имало сериозни протести от началото на войната. Но не е имало и мобилизация. Очевидно Кремъл осъзнава рисковаността на тази стъпка и затова се фокусира върху „частичната“ мобилизация, малък (за мащабите на Русия) план за наборна военна служба и високи заплати за мобилизираните. Ще видим какъв ще бъде ефектът от всичко това в близко бъдеще (опозицията вече призова за протести, което ще покаже дали протестният потенциал на обществото се е увеличил).
Много ще зависи от продължителността на войната, броя на жертвите, дали на подлежащите на мобилизация ще бъде забранено да напускат страната и дали мобилизацията ще бъде разширена от частична до всеобща.
4. Ще бъде ли поставен ядрен ултиматум на Украйна?
Това е основният въпрос. Според една от версиите след анексирането на украинските територии Русия може да постави ултиматум на Украйна незабавно да прекрати военните действия по цялата фронтова линия (която Русия ще счита за своя нова „държавна граница“), като в противен случай заплаши с ядрен удар по украинската територия.
От обръщението на Путин все още не може да се направи категоричен извод, че такъв ултиматум ще бъде поставен.
Той даде да се разбере, че Русия може да използва ядрени оръжия, но също така заяви, че задачата за достигане на границите на Донецка област остава. С други думи, Русия няма да спре да воюва след анексирането на териториите, което прави ултиматума безсмислен.
А намекът за ядрените оръжия, изхождайки от контекста, в който беше изречен, беше по-скоро адресиран към Запада, отколкото към Украйна.
Но като цяло военната ситуация очевидно се е изострила. И всички подобни намеци звучат много тревожно. Но нека се надяваме, че няма да се стигне до ядрени оръжия.
5. Възможно ли е сегашната ескалация да бъде пролог към мирни преговори?
Засега перспективите за това са малки. Поне не в близко бъдеще или ако не настъпят драматични промени на фронта.
Обявяването на частична мобилизация и „референдумите“ са сякаш отговорът на Путин на слуховете, че след неуспехите в Харковска област Кремъл уж е готов да направи отстъпки за прекратяване на войната и търси начини за бързото ѝ прекратяване. Руското ръководство показва, че е готово да продължи войната и няма да се откаже от териториите, които завзе след 24 февруари. Изразена е и позицията на украинските власти – целта за освобождаване на всички територии на Украйна остава непроменена и едва след това са възможни всякакви преговори.
Западът демонстрира намерението си да продължи да помага на Украйна (а след „референдумите“ може дори да увеличи помощта си).
Ако има „ядрен ултиматум“, това със сигурност може да промени позицията на Украйна и Запада (макар и не задължително). Но, както беше споменато по-горе, от казаното от Путин досега не следва ясно, че се подготвя такъв ултиматум.
