Евгени Кръстев е политолог и журналист. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по международни отношения и международна сигурност и богат опит в сферата на политическите анализи и медиите. Работи и пише основно по теми, свързани с геополитиката, сигурността и отбраната.
Изненада няма, отиваме на предсрочни избори. Това беше най-често разглежданата хипотеза преди редовния парламентарен вот на 04.04. Два бяха основните фактори, които определиха поведението на политическите сили и решенията на суверена при конституирането на 45-то народно събрание – летните протести от 2020 г. и здравната криза, породена от коронавирусната пандемия. Първият от тези фактори заби дълбок клин между политическите формации от кабинета „Борисов 3“ и т.нар. протестърски партии, на които протестът помогна да станат по-разпознаваеми и да увеличат електоралния си резултат на 04.04. Сред този вид формации имаше и такива, които изцяло бяха оформени в резултат на площадната активност и попаднаха в Народното събрание само и единствено благодарение на нея („Изправи се! Мутри вън!“).
Ако се опитаме да разсъждаваме върху приликите и разликите при партиите на протеста, то със сигурност ще открием, че разликите значително надхвърлят приликите. Всъщност приликите до голяма степен се изчерпват с единствената цел, която протестът си беше поставил – демонтирането на ГЕРБ от властта. От там нататък различните протестни групи, повечето от които гравитиращи към една или друга от извънпарламентарните към онзи момент политически сили, имаха различни представи за функционирането на публичните институции и различни визии за това как трябва да изглежда България след 4 г. Дори по отношение на конкретни законодателни инициативи и промени протестните партии се разминаха във вижданията и намеренията си. Всичко това даде достатъчно основание да се смята, че тези формации могат да взаимодействат и да разговарят помежду си на улицата, но тази тенденция няма да продължи в институционална среда и така ситуацията, до която ще се стигне неминуемо ще е патова. Изходът от подобна ситуация е възможен единствено с правенето на огромни компромиси. Проблемът е, че на улицата всичко се пречупваше през настояването за демонтажа на ГЕРБ. Ако рефренът беше само една идея по-умерен, то и патовата ситуация щеше да бъде преодоляна чрез умерени компромиси, както впрочем се е случвало по-рано след проведени парламентарни избори и водене на преговори за излъчване на изпълнителна власт.
Ако си критичен към основните политики на една формация, ако си критичен към нейната цялостна политика дори, могат да се водят преговори за промени или дълбоки промени и така евентуално да се стигне до някакъв сговор, но когато си за демонтаж на най-голямата политическа формация в страната, то самата изходна позиция не позволява каквато и да било динамика, така че новоизбраното народно събрание да заработи нормално и да излъчи кабинет, който да поеме оперативното управление на страната. Всъщност първата работа на всеки един парламент, след тържественото заседание, е да са опита да излъчи правителство. Първоначалните усилия на всички депутати би следвало да са насочени именно в тази посока. Всяка една активност с вектор, различен от този означава, че пред институционалния интерес се поставят други интереси с ограничено значение, които идват от отделни групи или отделни народни представители. Така например няма нищо лошо в желанието на Мая Манолова да се направи парламентарна анкетна комисия, която да ревизира дейността на едно или повече правителства, управлявали страната досега, но това трябваше да се случи след конституирането на ново правителство.
Каква е разликата? Ако се беше създало ново правителство, една такава комисия щеше да има шанса да реализира замисъла си и да постигне определени резултати. Нейната дейност можеше да бъде подпомогната и от новия кабинет, тъй като всеки един министър може да провери и предостави документи за всичко случило се в едно или друго министерство назад във времето. По начина, по който се случи реално въпросната комисия обаче, тя нямаше как да постигне нищо повече от вдигането на шум с предизборни цели във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори. Всъщност някои от най-разпознаваемите лица на „Изправи се! Мутри вън!“ признаха, че целта на комисията е именно предизборна. Това се случи публично в националния телевизионен ефир. Ето това е нагледен пример за поставянето на интереси с ограничено значение пред институционалния интерес. Всичко това показва, че повечето от политическите формации в 45-то НС бяха склонни да подкрепят инициативи на останалите, но не и да потърсят най-малкото общо кратно помежду си и да излъчат кабинет.
Другият определящ фактор при изборите на 04.04 – здравната криза – съдържаше повече консенсусен потенциал. Толкова доколкото сред партиите, които попаднаха в 45-то НС нямаше такива с откровено конспиративно мислене и открито противопоставящи се на необходимостта от противоепидемични мерки, пазещи здравето и живота на българските граждани. Консенсусният потенциал на втория фактор обаче нямаше как да компенсира разделителните линии на първия. Така темата за здравната криза имаше своето значение в предизборната кампания, вероятно от части е имала и своето електорално отражение върху резултата на една или друга политическа формация, но вече в институционалната среда на 45-то НС тя напълно отстъпи на постиженията, които част от партиите имаха благодарение на протестите и не желаеха да поставят под риск тези постижения било то в резултат на преговори с другите протестърски партии, било то заради споразумяване с традиционните партии или дори поради договарянето само на парламентарна подкрепа от част от тях.
Същностните фактори обаче, които ще бъдат определящи на изборите за 46-то НС няма да бъдат идентични с досегашните. Протестите от 2020 г. и здравната криза може да запазят известна тежест, но със сигурност няма да са най-значими нито в предизборен и електорален контекст, нито след това, когато отново дойде ред на институционалното взаимодействие между новоизбраните народни представители в новия парламент. Може да се предположи, че един от най-важните фактори по отношение на политическите предпочитания през юли ще е второто служебно правителство на Румен Радев, неговите приоритети, неговият персонален състав и секторните политики, които ще повеждат отделните министерства до датата на провеждане на предсрочните парламентарни избори.
През лятото на миналата година Радев реши да се позиционира като основна фигура на протеста и дори като негов вдъхновител. С това той създаде определени очаквания сред привържениците си, сред протестърските партии и сред част от партиите в 44-то НС. Тези очаквания обаче едва ли могат да бъдат осъществени в тяхната цялост от един служебен кабинет с мандат, който ще продължи 2 или 3 месеца. Служебният кабинет не може да отстрани от длъжност главния прокурор, не може и да предприеме каквито и да било нормативно установени действия срещу него. Що се отнася до Борисов и неговите министри от последния кабинет, може да се очаква подход, подобен на този на първото служебно правителство на Радев. Тогава служебните министри се захванаха да проверят дейността на предшествениците си в съответните министерства, но сериозни нарушения не бяха открити. Ако сегашното служебно правителство реши да заложи на енергията от протеста и да следва направените през лятото на миналата година заявки, рискува да изпадне в ситуацията на 45-то НС, т.е. да желае демонтажа на ГЕРБ, но да не намира начина и средствата за постигането на тази цел. Другия вариант пред служебното правителство е да заложи изцяло на институционалния подход. Това би означавало най-вече да се фокусира върху самото провеждане на предсрочните избори през юли. Възможно е да се появят затруднения поради бързото написване и гласуване на промените в Изборния кодекс, но ако кабинетът и новата ЦИК разполагат с необходимия административен капацитет, то решение на всеки един възникнал казус, ще се намери. Другите важни въпроси пред служебните министри са свързани с управлението на здравната криза и продължаването на ваксинационната кампания. Разбира се, служебното правителство е в правото си да направи промени при осъществяването на тези дейности в сравнение с начина, по който те досега са се случвали. Промените могат да бъдат технически или организационни, могат да бъдат козметични или задълбочени, но при всички случаи следва да бъдат ориентирани към управлението на съответните процеси, ако изборът е паднал върху институционалния подход. Ако обаче усилията са насочени повече към изтъкване на недостатъците, които кабинетът „Борисов 3“ е допуснал, то това би означавало, че служебното правителство се поддава на енергията и емоциите на миналогодишния протест. Всъщност тук е мястото да се отбележи, че качествено използване и прилагане на институционалния подход ще даде яснота включително и по отношение на досегашните недостатъци. Така че служебният кабинет, ако има достатъчно капацитет, ще постигне и това без да го превръща в своя основна цел и в най-същественото основание на своя кратък мандат.
Провеждането на предсрочни избори толкова скоро след редовните предполага запазване в основни линии на електоралния резултат. Естествено промени е възможно да има. Възможно е някои от формациите в 45-то НС да липсват в 46-то, може също така в него да попаднат такива, които са присъствали в 44-то, но в леко модифициран вид. 46-то НС може да включва участието на 5, 6 или 7 политически формации. Със сигурност, за да излъчи то правителство ще са необходими много усилия, преговори и постигане на съгласие вероятно между три политически сили. Може да се предположи, че все пак решаването на тази задача в 46-то НС ще е една идея по-възможно, именно защото определящите фактори за предсрочните избори ще са различни от тези при редовните. Зависимостта между протеста и протестърските формации няма да е толкова пряка и директна и това може да направи някои от тях по-сговорчиви. Това беше и духът на скорошното изказване на Иво Мирчев („Демократична България“), който каза, че през юли не трябва да се търси създаване на правителство на анти-ГЕРБ основа, а на правителство, което може да управлява страната. Политическата ситуация ще е друга и затова подобен електорален резултат може да доведе до избор на различно поведение от страна на политическите партии. Разбира се, още едни предсрочни избори остават възможен вариант, но за България израелски сценарий (Израел проведе 4 парламентарни вота за 2 г.) не е приемлива опция. Нашата страна все още е млада демокрация и за да се утвърждава като такава се нуждае от стабилност и приемственост.
/източник: News.bg.
