Избирателната активност на вота на 2 октомври ще бъде решаваща за разпределението на позициите между второто и петото място в 48 Народно събрание. Това става ясно от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна в периода 27 – 29 септември 2022 г. със собствени средства на агенцията.
Изследването показва, че на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври се очертава избирателната активност да е относително ниска – в рамките на около 45%. Очаква се гласоподавателите да не са повече спрямо вота през ноември миналата година, който беше рекордно нисък. Възможно е гласуващите в неделя да са и под прага от 2,6 млн. души.
Според изводите от проучването, кампанията не е повишила съществено нито желанието за участие в изборите, нито категоричния избор на българите. Всеки четвърти от решилите да гласуват все още се колебае между две партии, най-често – между партията, за която е гласувал на предишните избори, и друга политическа сила. Както през 2021 г., и сега българският избирател се отличава с висока степен на мобилност, разочарование от направените избори и висока степен на недоверие към политическите си представители. Това предопределя и възможността за разместване на позициите между партиите, намиращи се по средата на условната „електорална класация“.
Няколко дни преди вота ГЕРБ е първа политическа сила с 25.2% в електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват. По време на предизборната кампания партията запазва броя на избирателите си, с лека тенденция към мобилизация и ръст на твърдите симпатизанти. С 16.5% „Продължаваме промяната“ се очертава като втора политическа сила, но при нея се наблюдава отлив в хода на кампанията. Около партията има периферия от колебаещи се избиратели и тя може да се движи в по-широки граници, но при ниска избирателна активност трудно може да осъществи по-значителен пробив.
Следват ги три много различни по характер и динамика партии, за които регистрираните в последното проучване резултати са в относително малък диапазон. ДПС е с потенциал от 13,1%, като ключов за конкретната му позиция може да се окаже вотът от чужбина. „Възраждане“ удвоява резултата от изборите през ноември 2021 г. и достига до около 11%. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите „патриоти“, и събира русофилския вот. Същевременно изключително негативните настроения (78%) към обявената мобилизация в Русия започват да действат като своеобразна преграда срещу този вот. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма сила, ще се реши буквално в последните дни от кампанията. БСП успява да запази социалната си ниша въпреки навлизането на ПП в нея и може да разчита на малко над 10% от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, в зависимост от мобилизацията за гласуване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини.
В хода на кампанията се отчита ръст при гласоподавателите на „Демократична България“, като в края й потенциалната подкрепа достига до 8.4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете формации може да доведе до разместване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават „Български възход“ с 4.4% и ИТН с 4%. И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието дали да гласуват за тях или за друга политическа сила – високо. Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.
В условията на прогнозирана ниска избирателна активност – когато 1% от гласуващите се равнява на около 25 000 гласа, разместването в позициите между второто и петото място е съвсем реалистична хипотеза. Дори разликата в получения абсолютен брой гласове да не бъде много голяма, политически това може да има голямо значение, както заради възможните коалиционни конфигурации, така и заради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите.
Проучването на „Алфа Рисърч“ показва, че три дни преди предсрочните парламентарни избори българите остават поляризирани и твърде скептични към възможността след тях да се сформира редовно правителство. 47.1% от анкетираните очакват се състави кабинет, а 42,8% не смятат за реалистична тази възможност. Огромното мнозинство от българите желае съставянето на кабинет, но очевидно позициите и поведението на партиите в предизборната кампания излъчват противоположни послания, което демотивира не малка част от гражданите да отидат до урните.
