И тази година Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обръща внимание на Министерство на образованието и науката, че е от изключителна важност държавният план-прием да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти да е не повече от 50 на сто от общия брой завършващи. Това ще увеличи конкуренция сред кандидат -студентите и ще подобри тяхното качество.
В отговор до МОН на покана за становище за необходимостта от специалисти с висше образование по професионални направления АИКБ посочват, че макар и броят на завършилите средно образование ученици да намалява, то броят на местата за студенти остават същите. Намалението на студентите не се дължи само на демографската криза, а и на това, че намаляват завършилите средно образование в професионалните училища.
За учебната 2023/2024 г. държавата ще субсидира обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 42 611 студенти, от които 36 457 след средно образование“. Т.е всеки завършил средно образование може да бъде приет за студент и то във вузове, които се субсидират от държавата. Има и още около 8 000 места за платено обучение в държавните висши училища. Допълнително са 26 000 места в частните университети.
На практика едва 36.4 хиляди през 2022 г. са получили диплома за завършено средно образование по данни на НСИ, а около 16% от завършилите заминават да учат в чужбина.
Същевременно според Националната карта на висшето образование броят на местата за обучение на студенти е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти през последната учебна година. Общият капацитет за обучение на студенти през 2023 година е 419 159 места, което е с над 11 500 повече, отколкото през 2021 година. През пролетта на 2023 година броят на действащите студенти представлява едва 42.9% от определения от НАОА капацитет при 48% през 2022 година и 53% през 2021 година.
Освен това АИКБ настоява, че структурата на план-приема трябва да продължи да се променя, тъй като в момента системата на висшето образование „произвежда“ редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и „свръх квалифицираните“ кадри с висше образование работят на работни места, които изискват по-ниски образователни и квалификационни изисквания или се вливат в редиците на безработните. Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината настоящи студенти, а все още над 40% от завършващите висше образование се реализират на места, изискващи средно или по-ниско образование.
От АИКБ посочват, че най-многобройната група, която се реализира на места за средно образование са студентите, обучаващи се в „Социални, стопански и правни науки“. И в тази група нивото на безработица остава най-високо.
За някои професионални направления на практика реализацията по специалността и на работно място изискващо висше образование е толкова ниска, че не оправдава по никакъв начин завишения план прием.
Едва в края на позицията си от работодателската организация посочват и че подготовката на студентите не съответства на потребностите на бизнеса.
