История с щастлив край: Сони, който е отгледан в Дом за деца, лишени от родителска грижа, завърши с отличие училище, съобщи БНТ-радио Видин. Напуска социалното жилище в Ново село, където беше през последните години, и скоро ще е в университета. Той е едни от тези, които успяват да справят, но повечето от младежите като него нямат този шанс. Когато станат пълнолетни или завършат средното училище, се изправят сами на прага на неизвестното. Налага се да напуснат социалната услуга, но оттук нататък остават на улицата, ако няма кой да се погрижи за тях. Сони е отрасъл в дом за деца, лишени от родителска грижа в Ново село, където е от тригодишен. Почти няма спомен за живота си извън институцията. Дете е от смесен брак заедно с година по-големите си брат и сестра – близнаци. Майката е българка, а бащата виетнамец. Починал малко след раждането му.
„Майка ни след това, мисля, че една две години след това, доколкото помня, се грижеше за мен, за брат ми и за сестра ми. После тя ни изостави, за да работи в чужбина и ни изостави при баба ни. Тя се грижеше около една година и ни донесоха тук в този дом. Не знам дали е било с надеждата да могат да изработят някакви средства, с които да ни поддържат, но майка ни си създаде свое второ семейство и ни забрави и ни изостави в този дом„, каза Сони Хиеу Ле.
След закриването на Дома, за Сони и неговите по-големи брат и сестра, се грижат в един от центровете за настаняване от семеен тип, където са преместени децата от институцията.
„Миналата година сестра му беше абитуриентка, също при нас завърши. Приеха я в Софийския университет. Брат му е настанен в център за настаняване за деца и младежи с увреждания„, каза Десислава Данаилова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип в Ново село.
„Много бяхме неразделни с брат ми и сестра ми… Ние се събирахме тримата и всички деца, горе-долу около 30, какво ли не сме правили, като нормалните деца„, сподели пред БНР Сони Хиеу Ле.
Помага в малката работилница, която е в подкрепа на децата от социалното жилище и от малък е убеден, че ще продължи образованието си след училище. Налага се да се откаже от мечтата да е лекар или химик.
„Госпожата, която ми беше по химия и по биология, ми каза, защото в химията и биологията, понеже аз бях много добър, е добро нещо, но е по-добре да се ориентирам към нещо, което по-лесно ще е, понеже нали съм от услуга, по-лесно ще ме въздигне в обществото„, отбеляза Сони Хиеу Ле.
Завършва с отличие математическата гимназия във Видин и ще продължи с компютърно и софтуерно инженерство. Избира филиала на софийския Технически университет в Пловдив, за да може да учи и да работи.
„Аз ще напусна тази услуга, бях си намерил работа в Пловдив и ще уча и живея в Пловдив… Така ще ми е по-лесно да имам и работа и учене, защото нямам кой да ме издържа, само аз. Аз съм сам, трябва да се науча да живея сам, да отговарям за себе си и сам да се справям с проблемите„, споделя Сони.
В социалното жилище се опитват да заместят грижите, които децата не получават от родителите.
„Никога няма да можем да заместим майчината топлина, но все пак се опитваме да им дадем това, което им липсва – вниманието, търпението, че с тях е трудно, с повечето нали, и да се надяваме, че успяваме„, заяви Десислава Данаилова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип в Ново село.
Сони успява да пребори трудностите и търси успехите. Сред децата, отгледани в социалните услуги, той по-скоро е изключение.
„За съжаление, много малко деца завършват средното си образование, защото те при нас в услугата са или до завършване на средно образование, или до навършване на пълнолетие и повечето от тях избират като навършат пълнолетие да излезнат от центъра. А излезнат ли от центъра, това означава, че те не завършват средно образование„, отбеляза още Десислава Данаилова.
С напускането на социалното жилище младите хора остават без подкрепа, ако нямат близки, на които да разчитат.
„Това, което им е дадено тук, е за тук. След това натам те се оправят в живота. Отваря им се вратата на дома. Те излизат и връщане назад няма. И помощ от никъде няма. Тези деца от домовете, които ще продължат с образованието си, нека те да са подкрепени финансово по някакъв начин. Ако не му намерим ние работа, и трябва да му отворим вратата и буквално да го изпратим. Даваме му багажа. Той хваща автобуса и не знае накъде отива„, каза Десислава Данаилова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип в Ново село.
В центъра за настаняване, от който си тръгва, пожелават успех на Сони. Той е сред тези, които се справят, но за повечето от младежите като него престоят в социалното жилище не завършва така. Остават сами, без подкрепа пред неясното бъдеще.
