Загубите на НДК за 10 години – от момента на създаването на дружеството до началото на 2021 г., възлизат на 9,466 млн. лв. загуби от оперативна дейност и 77 млн. лв амортизационии загуби. Това заявяват в официална позиция от Съвета на директорите на НДК по повод изнесената днес информация за състоянието на Двореца от министъра на културата проф. Велислав Минеков.
Те посочват, че НДК е регистриран като еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие на 9 май 2011 г. В края на 2014 г. дружеството разполага с резерв от около 9 млн.лв. по справка на тогавашния принципал, а в средата на 2017 г. настоящото ръководство поема управлението с празна каса. От средата на 2017 г. до този момент всяка година методично е намалявана загубата, увеличавани са приходите, като едновременно с това са оптимизирани разходите за издръжка, подчертават от ръководството и допълват, че през 2019 г. за първи път приходите от основната дейност надвишават тези от допълнителни дейности – отдаване под наем на офисни и търговски площи. Дори и в периода на кризата с коронавируса загубите са били сведени до по-ниски нива от годините на активна дейност и благоприятна пазарна среда.
В позицията се подчертава, че са били предприети редица мерки за съхраняване на дейността и служителите на НДК.
По техни данни директните финансови щети за дружеството от кризата с коронавируса за 2020 г. са в размер на 6 млн. лв., като принципалът на дружеството регулярно е бил уведомяван за цялостното състояние на НДК. Проведени са и редица срещи с държавни структури, като „Фонда на фондовете“ и техни инвестиционни посредници, Министерството на културата, Министерството на финансите в търсене на решение на кризисната ситуация. В Министерството на културата и в Агенцията за публичните предприятия е бил входиран план за развитие на дружеството за периода 2020 – 2022 г. и Кризисен план към него, в който е отчетена рязката промяна в пазарната среда заради кризата.
„НДК предвид статута си не можеше да се възползва от различните икономически мерки, предложени от Министерството на културата и други институции, които бяха възможни за различните разпоредители на бюджетни средства. Единствената мениджърска възможност бе кандидатстване за оборотен и инвестиционен кредит в размер на 10 млн. лв. от ББР, с които да стабилизираме и съхраним дейността на дружеството и то да бъде предпазено от фалит„, поясняват от ръководството и напомнят, че НДК е търговско дружество, което функционира изцяло на пазарен принцип при неравностойни пазарни условия.
Погрешно било общественото схващане, че НДК получава средства за своята издръжка, инвестиции или развитие от държавата.
По отношение на офисните площи, които се ползват от ГЕРБ в административната сграда ПРОНО на НДК с решение на Министерския съвет, 16 и 17 етаж на административната сграда на НДК се отнемат поради отпаднала нужда от ТПО „НДК“. В резултат на това от 2009 г. НДК няма отношение към тези площи.
Относно съмненията на министъра на културата за приватизация на НДК те са категорични, че е невъзможно НДК да бъде приватизиран, защото дружеството е в забранителния списък за приватизация.
Те изразяват силна разтревоженост от изказаните съмнения за евентуална приватизация и настояват министърът да изнесе всички данни, с които разполага в тази връзка. От ръководството обръщат внимание и че през годините части от НДК са продадени на частни фирми, с което е отнета възможността за икономическо оцеляване на дружеството в тежка ситуация като настоящата.
В становището се посочва, че Съветът на директорите на НДК остава отворен за диалог с Министерство на културата и всички държавни институции за разрешаване на трудната ситуация, в която се намира НДК.
