В България не се води официална статистика колко са пострадалите от домашно насилие – както жени, така и мъже и деца. Само МВР поддържа данни, според които за 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди. 349 от тях са за насилие спрямо мъже, 898 спрямо деца и най-много – 2500 спрямо жени.
Това отчете омбудсманът Диана Ковачева по време на онлайн обсъждане на законопроекта на Закона за домашното насилие, в който общественият посредник предлага ключови промени.
Ковачева съобщи и данните на неправителствените организации, според които само по време на извънредното положение до два пъти са се увеличили обажданията със сигнали на домашно насилие.
По данни на гражданския мониторинг по време на домашно насилие в партньорска връзка са убити 15 жени, а в медиите е съобщено за още пет жертви. По време на пандемията от март месец са убити най-голям брой жени по време на домашно насилие – 9.
Очаквано – жените най-често са потърпевши, а омбудсманът отбеляза, че липсват изобщо данни за насилие спрямо хората с увреждания, възрастните и децата. Според закона насилието може да бъде извършено от 10 различни категории лица.
Диана Ковачева се спря и на феномена „меки форми на насилие, които не оставят синини„, за които не се води статистика, но имат масов характер и се прилагат от и спрямо двата пола.
Омбудсманът представи и друго изследване, според което над 5% от жените и 4% от мъжете са били жертви на психическо насилие, 2% от жените и 3% от мъжете – на контролиращо поведение. „Пострадалите често мълчат, проблемът излиза на повърхността, чак когато има жертви преки или косвени“, отбеляза Ковачева. В тази връзка омбудсманът поиска парламентът да разгледа законопроекта й още през този мандат и обобщи своите посоки за промени в Закона за домашното насилие:
– – Първото предложение е свързано с по-лесен достъп на жертвите до закона и до правоприлагащите институции, тъй като решенията на жертвите на домашното насилие трудно си прокарват път. Трудното доказване е пречка пред правоприлагащите органи
– Да се осигури и гарантира закрила и превенция.
– Отпадане на системен тормоз, в смисъл – за да бъде наказан насилник, той трябва да има три регистрирани акта, но има случаи, в които насилието отнема човешки живот от един път.
– Инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които трябва да бъдат дефинирани, така че да бъдат наказани нарушителите и да има реално санкционирани лица.
– Акцент върху психичното насилие, което много трудно се доказва.
– Увеличаване на кризисните центрове, в цяла България има само 12 центрове за жени и създаването на регистър на жертвите на домашно насилие.
– Важно е ранното разкриване на проблема, за да бъде ранно пресечен.
Ковачева отбеляза, че предлага само „дефиниции, които да са само основа за дискусията днес„.
На дискусията са поканени и присъстват експерти, НПО и депутати от правна комисия, които първи ще разглеждат предложения законопроект.
„Проектът, който ще бъде внесен в НС, трябва да е по-съвършен и реално работещ„, отбеляза общественият защитник.
Мнението си по темата изказа и правосъдният министър Десислава Ахладова.
Тя отбеляза, че чрез промените в закона се разширява кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, разширяват се мерките, които да се прилага от компетентните органи, както и създаването на орган, който да следи проблема, а от проекта се регламентират програми за домашно насилие.
„Домашното насилие е изключително тежък проблем на българското общество. По данни на проведено национално изследване на тема „Насилие“ през 2019 – ¾ от всички случаи на насилие са именно домашно.
Увеличил се е броят на издадените заповеди, а през март – май 2020 г. е нараснал броят на жертвите на домашно насилие с 9″, докладва министърът на правосъдието, която завърши изказването си с риторичен въпрос: „Все пак можехме ли да спасим жени и деца, жертви на домашно насилие„, запита Ахладова.
