Външната политика на България продължава да се осъществява извън Министерство на външните работи, на ръчно управление от кабинета на Министерския съвет с всички произтичащи от това последствия. Отчетът на МВнР за изминалата година, публикуван на интернет-страницата на Министерството, потвърждава констатациите, че консулската дейност, макар и важна предвид факта, че почти два милиона български граждани се установиха в чужбина, вече е станала едва ли не единствената и основна функция на МВнР.
Това са част от изводите в годишния анализ на Българското дипломатическо дружество. Той обобщава основните изводи и оценки за външната политика и за българската дипломация. Авторите му отбелязват, че миналогодишните изводи са актуални и днес.
България е без национална визия, стратегия за развитие и външнополитически приоритети и инициативи, без собствен облик и профил, предпочитайки да се разтвори в общите позиции в рамките на ЕС и НАТО, пишат водещи български дипломати.
Според тях 2020 г. не показа напредък по отношение умението на България да работи в ЕС и с европейските институции и ние повече присъстваме, отколкото да участваме в работата на Съюза, стоейки встрани от основните политически дебати. Страната ни не предлага ясни и дългосрочни национални политики които са в съответствие с европейските приоритети, нито водеща експертиза в отделни сфери.
Основно достижение през годината бе приемането на България в ERMII и в банковия съюз на Еврозоната, но оценките за страната ни в три важни документа на ЕС са силно обезпокоителни. Това са Доклад на Европейската комисия за Европейския „Пролетен семестър“, Доклад на ЕК от 2020 г. за върховенството на закона в държавите-членки и безпрецедентната резолюция на Европейския парламент относно България.
Съдебната реформа не е постигнала съществен резултат и се влошава свободата на медиите, което доведе и до запазването на Механизма за сътрудничество и проверка за България. Няма напредък и по присъединяването на България към Шенген, блокирано от пандемията и неспособността на ЕС да приеме свой пакт по правото на убежище.
Динамиката в българо-американските отношения беше основно в сферата на сигурността, припомнят от БДД. Със САЩ подписахме десетгодишна „Пътна карта за сътрудничество в областта на отбраната„, купихме осем изтребителя Ф-16, създадохме военноморски координационен център във Варна.
В контекста на тези отношения те разглеждат и възпирането на Русия (основно в сферата на енергетиката и реализацията на газопровода „Турски поток“, подложен на американски санкции). Конструктивната компонента в отношенията с Русия бе по отношение на газовите доставки, компенсирана с демонстративно политическо обтягане на отношенията чрез периодично изгонване на руски дипломати.
Страната ни остава встрани от китайските интереси в Европа – икономически, инвестиционни, политически. В регионален план отношенията ни с Турция са изведени извън експертния контекст и са превърнати в „лични“ на най-високо ниво се определят от турска страна. България се превърна в основен представител на турските аргументи в ЕС.
Липсваха активни двустранни и регионални политически инициативи, а съвместното българо-македонско председателство на Берлинския процес (само по себе си позитивен факт) бе дискредитирано от срива в двустранните отношения, констатират дипломатите ни.
България отстоява изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, което да бъде гарантирано с приемане на подробна пътна карта; неотклонение от т.нар. езикова клауза в Договора; снемането на претенциите за „македонско малцинство“ у нас; прекратяване на езика на омразата, признаване на обективните исторически факти и преустановяване на фалшифицирането на българската история, използването на конституционното име на страната в ЕС и това се подкрепя от обществото и политическите сили.
Отстояването на тези наши позиции не бе разбрано в международен план. България изпадна във изолация по въпроса за еврочленството на Македония. В самата РС Македония рязко ескалираха антибългарските настроения и езика на омразата. Продължава да бъде блокирана и работата на Комисията по исторически и образователни въпроси, която бе натоварена със задачата да извърши „инвентаризация“ на историческите личности вместо да работи върху дефиниране на понятието „обща история„.
България пое председателството на Инициативата „Триморие“ – („Три морета“), чиято основната цел е геополитическа и е свързана със сдържането на Русия (и Китай в икономически смисъл). Експертите имат противоречиво мнение за тази инициатива, но политиците я подкрепят. Инициативата има подкрепа в страната, но експертните мнения за нея са противоречиви.
Участието на България в дейността на ООН и другите международни организации бе в рамките на обичайното. Присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) и развитие продължава да бъде сред основните цели на външната политика, но развитието на страната я прави по-слабо конкурентна спрямо останалите страни-кандидатки, пишат дипломатите ни.
„През годината кадровата политика на МВнР продължи тенденцията за по-нататъшно принизяване на дипломатическата служба и на отрицателен подбор на ръководители на българските задгранични представителства„, пише в анализа. Това дава негативно отражение върху ефективността и авторитета на българските дипломати в чужбина.
Това е вторият анализ на Българското дипломатическо дружество представя своя анализ за тенденциите в международните отношения и състоянието на българската външна политика.
В него се описват и международните събития – изборите в САЩ, победата на Байдън, конфронтацията между Русия и САЩ, НАТО и ЕС и други. Анализът няма претенции да е всеобхватен.
