Координационен съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството настоява за неотложни промени в законодателството, което регулира инвестиционно-строителния процес.
На пресконференция в БТА председателят на Камара на архитектите в България (КАБ) арх. Владимир Милков заяви, че от КАБ искат да се прецизират в Закона за устройство на територията (ЗУТ) членовете, които определят едновременното възлагане на проектиране или строителство на едно и също лице. Ние не сме против инженеринга, но текстовете трябва да се прецизират къде той е най-подходящ като процедура за обществена поръчка, подчерта арх. Милков.
Той обясни, че инженеринг се прилага във всички европейски страни, само че те са се дефинирали в кои области, в кои видове сгради е подходящ като инструмент и къде трябва да се наблегне на архитектурния конкурс. Точно в тази част много внимателно да се проучи европейският опит и да се приложи у нас най-доброто. Инженерингът може да се приложи в атомна електроцентрала, при типови сгради, супермарките, помпени и пречиствателни станции, уточни архитектът. Припомняме, че служебният министър Виолета Комитова разкритикува практиката на инженеринг, чрез която се избягват отделни поръчки, но и се изкривяват параметри, както и възможностите за контрол върху инвестиционната и строителната дейност.
Строителният бранш ще иска среща с вицепремиера и финансов министър Асен Василев за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които точно касаят сектора „Инвестиционно проектиране и устройствено планиране“. „По-подходящ момент за радикална промяна в законодателството няма и ние трябва да бъдем на висотата на положението и да използваме този момент“, обясни Милков. Той вярва, че новото правителство ще приеме предложенията на бранша, ще се възползва от тяхната експертизата и ще постигнат спешни промени в ЗУТ, а също така да им бъде даден картбланш за работа по нов закон или кодекс.
Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ, заяви, че от бранша няма да допускат отделни администрации да не се съобразяват с мнението на бранша. Предварителният проект на кодекс обединява ЗУТ, Закона за регионалното развитие, Закона за устройство и застрояване на Столична община и Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които имат пряко отношение към инвестиционния процес. Предстои проектът да бъде подложен на обществено обсъждане и в кореспонденция с МРРБ, от строителния бранш се надяват техният кодекс да стигне до разглеждане в държавните институции.
КАБ предлага основни две основни фази на проектиране – фаза „Инвестиционен проект за одобряване“ и „Инвестиционен проект за изпълнение“. КАБ предлагат още регионите да се следят до четири броя, а не до шест.
Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камара на строителите в България (КСБ), определи като огромно постижение обединението на строителния бранш. „Законодателството невинаги е в нашите ръце и можем да го управляваме. Наистина участваме във всички възможни комисии, в които желаем да се опитаме да подредим нашата къщичка и да я подредим по такъв начин, по който да работи добре за обществото и за всички нас“, категоричен бе инж. Терзиев.
Според него, който и да дойде от чужбина, без да се обърне към строителния бранш и проектантите, нямало как да се случи строителството. Браншът иска да е достатъчно конкурентоспособен и да свърши нещата както трябва.
Координационният съвет настоява новото правителство да работи в сътрудничество с бранша за постигането на 7 приоритета: интегриране и оптимизиране на ключовите нормативни документи в сектора, намаляване на административната тежест и сложните процедури, публичната администрация да не се ангажира с необосновани функции, ограничаване на корупционната среда и предпоставките за корупция, подобряване на ефективността и сроковете на планиране в сектора, гарантиране на експертен подход, публичност и прозрачност, въвеждане на единна информационна система, архив и дигитализация и стимулиране на инвестиционната активност в синхрон с добрите европейски практики.
