Изграждането на надежден европейски стълб за сигурност и отбрана следва да е съобразено с развитието на НАТО. За гарантиране на адекватна защита е необходимо увеличаване на технологичната и индустриална независимост, както и идентифицираме на националните критични инфраструктури. Това заяви президентът Румен Радев днес във видеоконферентна връзка на високо равнище на страните от формата Б9, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В рамките на международния форум България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша размениха мнения и координираха свои позиции по въпроси от дневния ред на НАТО, преди провеждането на предстоящата през юни среща на върха на Алианса в Брюксел. Като специален гост във форума участва президентът на Съединените американски щати Джо Байдън, изказване направи и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Държавните и правителствени ръководители потвърдиха общия ангажимент за модернизация на силите за отбрана, както и активното участие в изграждането на архитектура на сигурност, гарантираща стратегическа стабилност на европейския континент.
По думите на президента Радев, важно поле на съюзническите дейности продължава да бъде силната ангажираност с партньорите по цял свят. За България регионът на Западните Балкани е от особено значение, подчерта държавният глава. Румен Радев открои и ролята на Алианса в мисиите за управление на кризи в Афганистан, Балканите, Близкия изток и Средиземно море. Предизвикателствата пред политическата и икономическата стабилност в региона изискват задълбочаване на диалога, практическото сътрудничество и съдействие за укрепване на устойчивостта, подчерта още президентът.
В изключително важни моменти за нашата сигурност Алиансът успя да засили политическото си измерение и показа, че в днешно време сигурността не е само военна надеждност, а много повече, посочи Румен Радев. В своята история НАТО винаги е доказвал своята ефективност и сила чрез способността си да адаптира стратегическата си визия и необходимите практически действия в съответствие с актуалните предизвикателства. В тази връзка българският държавен глава открои значението на стратегия „НАТО 2030“ за укрепване на глобалната ролята на Алианса и адаптиране към новите предизвикателства през следващото десетилетие.
Участниците във форума се обединиха около позицията че политиката на „отворени врати“ на НАТО трябва да се запази и да бъдат подкрепени страните, които се стремят към пълноправно членство, да изпълнят необходимите условия за това.
По време на разговора на високо равнище беше приета и обща декларация, която очертава рамката на бъдещото партньорство на страните от формата Б9 и готовността им да допринасят за реализирането на новата стратегия „НАТО 2030“.
