Някои американци се страхуват, че дълбоките политически разделения в САЩ и решимостта на президента Доналд Тръмп да оспори резултатите от изборите ще доведат до гражданска война.
Тези, които възразяват срещу тактиката на Тръмп, твърдят, че той се държи като автократ. Делегитимирането на източници на информация, които се противопоставят на неговия разказ, демонизирането на политическите опоненти, подкрепата за политическо насилие и използването на съдилищата като политически инструменти – всички те са отличителни белези на диктаторите.
Подобно както Югът отхвърли избирането на президента Ейбрахам Линкълн през 1860 г. с въоръжен бунт, много ли привърженици на президента Тръмп ще се опитат насилствено да свалят правителството, оглавявано от Байдън?
Световната информационна агенция „Ройтерс“ дава пет причини защо в САЩ няма да избухне открит въоръжен бунт.
Като законно избран президент на САЩ, президентът Тръмп трябва да спазва определени правила и закони. Това върховенство на закона продължава, дори докато той оспорва изборите. Съдилищата бързо обявяват съдебните оспорвания за несъстоятелни, а повторните преброявания протичат законно и нормално. Въпреки неотдавнашната покана конгресмените от Републиканската партия в щата Мичиган да посетят Белия дом, щатските законодатели не сигнализираха за желание да се възпрепятства изборният процес. Въпреки че резултатите могат да разочароват президента, правният процес е на почит.
За разлика от това, преди Гражданската война тълкуването на Конституцията е станало спорно, щатите твърдят, че Съюзът е мъртъв и политиците се бият в открита битка в Сената. Военните офицери късат пагоните си в подкрепа на революцията. Настоящата американска политическа система е избегнала такъв систематичен конфликт.
Разбира се, правителствата могат да бъдат разклатени от волята на своите граждани. Въпреки че привържениците на президента Тръмп са гласовити, те са организирани около култ към личността, а не върху някаква организационна структура. Това ограничава способността им да събарят властови системи. В сравнение с организациите, които се противопоставяха на войната във Виетнам или Американската война за независимост, те нямат дисциплина и йерархия. Липсват им също доставки и материали за борба с укрепената съпротива и едва ли могат да се разглеждат като опасни за военните и федералните полицейски органи, които от 20 януари ще докладват на Джо Байдън.
Югът се разбунтува с пълната подкрепа на политиците, собствениците на плантации и дребните земевладелци. Почти всички прегърнаха бунта.
В момента обаче Уолстрийт не прегръща тръмпизма и няма какво да спечели от бунт. Въпреки че много коментатори на Fox News отразиха твърденията за изборни измами – твърдения, които често са развенчавани – телевизията на Рупърт Мърдок едва ли призовава за насилствена революция. Президентът Тръмп всъщност ги намира за твърде умерени.
Много известни републиканци се стремят да задоволят привържениците на Тръмп, като същевременно тихо подкрепят прехода на властта. Корпоративна Америка не прояви интерес за влизане в битката. Влиятелните социални мрежи се противопоставят на потоци от дезинформация.
Влиятелните не подкрепят революция.
През 1861 г., въпреки че граничните щати са силно разделени, Конфедерацията беше обединена в бунта. Антивоенните настроения на север като цяло бяха спорадични и най-вече против военната повинност, а не в подкрепа на Юга.
Накратко, Северът и Югът бяха относително обединени, доста неприятелски и идеологически поляризирани. В Юга това улесни въоръжаването и подготовката за въстание. Това също така направи бунта труден за потушаване.
Географията на онези, които усилено се съревновават на изборите, е далеч по-малко единна. Сините метрополиси (мнозинството от населението е гласувало за Демократическата партия) са осеяли картата в цялата страна. Демонстрантите не представляват възгледите на всички републиканци. И дори в тъмночервен щат като Северна Дакота, почти 32% от гласувалите жители избраха Байдън. Тази географска дифузия на идеологията прави организирания бунт изключително труден.
Когато правителствата са свалени от власт, поне някои елементи от армията трябва да подкрепят. В Гражданската война в САЩ и командирите, и войниците се присъединиха към бунта.
Това изглежда неправдоподобно в съвременните САЩ. Лошото управление и неуважението на Тръмп към военнослужещите и генералите бяха забележителни, а той продължава да уволнява много популярни командири и да ги заменя с политически сурогати. Насаме мнозина генерали са нетърпеливи мандатът му да приключи, а повечето е малко вероятно да изпълняват незаконни заповеди. Някои дори критикуваха неговата политизация на военните.
Със сигурност президентът може да уволни офицери и назначени лица, които според него са лично нелоялни към него, като бившия министър на отбраната Марк Еспър и директора на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата Кристофър Кребс. И все пак военните като цяло не демонстрират непоклатима лоялност към Тръмп и изглежда остават лоялни към службата и върховенството на закона.
Увеличавайки защитата на Джо Байдън, „Сикрет сървис“ също демонстрира това.
И накрая, социалният катаклизъм в наши дни трябва да бъде поставен в историческа перспектива. Сравнен с 1860-те или дори 1960-те години гражданското безредие е обуздано в най-добрия случай.
Протестите в повечето случаи не бяха безредни. Въпреки че при последните демонстрации във Вашингтон имаше известно насилие и оглавявани от левичари размирици на западното американско крайбрежие, насилието е далеч по-малко драматично или масово, отколкото в предишни периоди. Да разгледаме например насилието по време на Конгреса на Демократическата партия през 1968 г., престрелките през 1970 г. в Университета в Кент или кървавата атака на Джон Браун срещу Harpers Ferry през 1859 г. Ако нещата щяха да се разпаднат, управителните тела на градовете и щатските конгреси щяха да бъдат окупирани, национални гвардейци щяха да сложат оръжие и да се присъединят към революция, а насилието щеше да ескалира извън контрол. Ние просто не сме там.
Без съмнение опитите на президента да подкопае вярата в честността на изборите са опасни за демокрацията. Съдебните процеси, за да се гарантира, че се отчита всеки законен глас, ще продължат. А без съмнение Тръмп и неговите сурогати ще продължат да се фокусират върху дребни подробности, широки обобщения и развенчани теории, за да създадат съмнение у обществото относно легитимността на евентуален президент Джо Байдън. Те ще се опитат да отложат удостоверяването на изборите, да обезсилят резултатите в отделни щати и да отнесат изборите в Конгреса, където президентът би спечели.
Това е тяхно право в демокрация. И все пак, за момента системата изглежда готова да удържи положението. Следващите месеци ще бъдат бурни, но гражданска война е малко вероятна.
