От тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) връщат на Апелативния съд във Велико Търново за ново разглеждане делото срещу Ивелин Ц. за изнасилване и убийство през 2016 г. в гр. Троян, съобщиха от ВКС. Решението не подлежи на обжалване.
Припомняме, че по време на кабинета „Борисов-3“ на 19 април 2019 г. беше обявено, че в Ловеч е хванат извършителя на изнасилване и убийство на жена в Троян през 2016 г. от тогавашния вътрешен министър Младен Маринов. По-късно обвиненият 31-годишен мъж получи доживотен затвор.
Делото във Върховния съд е образувано по жалби на подсъдимия Ивелин Ц. и на неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Ловеч. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10 януари 2016 г. в гр. Троян, в гориста местност в махала „Расташка“, при условията на опасен рецидив, е изнасилил П. Г. от гр. Троян, като я лишил от възможност за самоотбрана и по-късно я убил. На Ивелин Ц. е определено едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор“. Осъден е да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението.
Тричленният състав на ВКС приема касационните жалби за основателни. Според върховните съдии при разглеждането на делото са нарушени процесуалните изисквания за събиране на всички доказателства, за тяхната проверка и надлежна оценка, а в мотивите на обжалваното въззивно решение се констатират празноти по оценката на един или друг източник на доказателства, като не става дума за пестеливост и лаконичност, а за липса на съображения.
Наведеното от защитата пред въззивния съд оплакване за необоснованост на присъдата е било подкрепено с конкретни доводи, които само са маркирани в мотивната част на решението, но не са обсъдени задълбочено и не са получили отговор, пише в решението на ВКС.
Апелативният съд се е задоволил да преразкаже приетата от първата инстанция фактическа обстановка и да декларира, че споделя доказателствения анализ на окръжния съд. „Защитата обаче е оспорила точно този доказателствен анализ, като е акцентирала на налични според нея противоречия в доказателствените материали, като наред с това е изтъкнала и виждането си, че от констатациите на следствения експеримент, заключенията на съдебните експертизи и от веществените доказателства по делото не могат да се изведат направените от първата инстанция изводи относно авторството на вмененото на Ивелин Ц. посегателство срещу личността на пострадалата, квалифицирано като изнасилване, което компрометира и изводите, според които убийството на пострадалата е извършено с цел прикриване на изнасилването ú“, се казва в решението на ВКС.
Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да извърши цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност и да изложи собствени аргументи за причините, поради които приема за доказани оспорените от защитата обстоятелства, като даде мотивиран отговор на направените възражения, пишат съдиите от ВКС.
„Макар и да е провел допълнително съдебно следствие, в хода на което е събрал допълнителни доказателства, съществени въпроси по делото са останали без отговор. В този смисъл персоналната идентификация на извършителя на инкриминираното изнасилване и конкретният начин на извършването и на двете вменени на Ивелин Ц. престъпления са резултат от едностранчив и повърхностен анализ на доказателствените материали и игнориране на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото„, пишат върховните съдии.
Според тях, като последица от тази процесуално незаконосъобразна дейност вътрешното убеждение на проверявания съд е формирано чрез подмяна на регламентираната в НПК рамка за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.
Според ВКС възможностите за събиране и проверка на доказателствата от инстанциите по фактите не са изчерпани, това следва да бъде сторено посредством всички доказателствени способи, уредени в процесуалния закон, при новото разглеждане на делото. Едва след като е събрал, проверил и оценил относимите и необходими доказателства и е установил всички правнорелевантни факти, въззивният съд следва да решава въпросите за вината и отговорността на дееца по чл. 301 НПК.
„ВКС многократно в своята практика е указвал на съдилищата, че осъдителната (както и оправдателната) присъда не може да почива на предположение. Конкретният случай е именно такъв – доказателственият дефицит е запълнен с предположения, съждения и умозаключения, но в действителност не почива на доказани по надлежния ред конкретни и безспорни фактически обстоятелства, които да бъдат поставени в основата на изводите за вината и отговорността на подсъдимия и по двата пункта на вмененото му обвинение„, категорични са върховните съдии.
