Сърбия и Косово са близо до конфликт. Спор за номера на колите застрашава крехкия мир, извоюван преди 23 години, след бомбардировка на НАТО срещу тогавашна Югославия. За това, сърбите никога не са простили истински на Запада, пише The Spectator.
В неделя вечерта пътищата бяха блокирани от сърби в Северно Косово. Техният гняв беше насочен към указ на косовското правителство, изискващ от сърбите да пререгистрират колите си с косовски номера. Понастоящем сърбите използват табели с номера с акроними на косовски градове, само един пример за продължаващия отказ на Сърбия да приеме независимостта на Косово. Нови изисквания за документи също трябваше да бъдат наложени на сърбите, влизащи и напускащи Косово.
Някои твърдят, че напрежението се е успокоило, но то е само на изчакване. Законите, които първоначално трябваше да влязат в сила вчера, бяха отложени с месец назад. Заплахите за насилие няма да изчезнат за един миг. Въпреки че няма ранени, в неделя вечерта се чуха изстрели на различни места.
Сръбският президент Александър Вучич описа новите закони на Косово като агресивни. Той казва, че промените в номерата са опит за „изгонване“ на сърбите и казва, че двете страни се насочват към „нова буря“ – препратка към хърватската контраофанзива срещу сърбите от 1995 г., която страната все още разглежда като етническо прочистване.
Докато Косово и неговите западни съюзници заявиха, че се разпространява „дезинформация“ относно промените в номерата, Сърбия твърди, че Косово едностранно заплашва мира. Това тълкуване не е лишено от съчувствие на Запад: бивш специален пратеник на администрацията на Тръмп за мирните преговори между Сърбия и Косово описа тактиката на Косово като „фашистки“ начини.
Ще е необходима само една възпламенителна точка, за да се създаде пълноценна криза от дълготрайни негодувания. В понеделник градовете с мнозинство от сърби в Косово разлепиха банери и плакати, критикуващи неуспехите на преговорите през последното десетилетие. От другата страна косовските албанци развяваха знамето на Армията за освобождение на Косово, сепаратистка милиция, участвала във войната в Косово, която Сърбия определя като терористична организация.
Може ли Западът да предотврати бедствието? Косово отложи новите си политики след натиск от страна на САЩ и ЕС, докато постоянното присъствие на силите на НАТО в региона е проверка на сръбската агресия: този уикенд мисията на НАТО заяви, че е „готова да се намеси, ако стабилността е застрашена“.
Присъствието на НАТО е от решаващо значение, тъй като все още няма задоволителен отговор на косовския въпрос. Голямото несръбско мнозинство в Косово отхвърля управлението на Белград, но сърбите отказват да пуснат южния регион, както поради исторически причини, така и поради геополитическото му значение. Косово отдавна е бойно поле за източните и западните сили: сръбският християнски фолклор около Косово се е развил в противовес на вековното османско владичество.
Позицията на Сърбия само се втвърдява. ЕС отдавна се надява, че Сърбия ще смекчи позицията си за Косово в замяна на членство, но тази сделка най-вероятно ще бъде отхвърлена. Сръбската подкрепа за членство в ЕС спадна до по-малко от половината тази година, след като ЕС каза, че признаването на Косово е предварително условие за присъединяване (въпреки факта, че пет страни от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Испания и Словакия – също отказват да признаят Косово).
Това е ключов момент за това дали Сърбия гледа на изток или на запад. Белград е все по-недоволен от призивите на ЕС да се присъедини по-ясно към блока, искания, които бяха втвърдени от руската инвазия в Украйна. Позицията на Сърбия относно войната е амбивалентна: желанието на ЕС тя да се присъедини към програмата за санкции беше игнорирано. Сърбия не може да се ангажира с Брюксел, тъй като Москва е тази, която подкрепя претенциите й за Косово. Путин категорично се противопостави на кампанията на НАТО за бомбардировките на Югославия и гледа на последвалото обявяване на независимост на Косово като безобразие.
Но наскоро Москва зададе въпроса: ако на Косово беше позволено да се отдели от Сърбия с подкрепата на Запада, защо Крим, Донецк и Луганск не могат да се отделят от Киев с подкрепата на Кремъл? Говорител на руското външно министерство каза, че косовските „радикали“ сега „предприемат още една стъпка към прогонването на сръбското население“, повтаряйки реториката на Путин относно сепаратистките сблъсъци в Донбас.
Войната в Украйна разделя Европа и рискува да привлече Сърбия още повече към Кремъл. Западът трябва да действа внимателно. Притискането на Сърбия в ъгъла може да доближи Белград до по-вероятно нахвърляне срещу Косово. Следващите няколко месеца може да са опасни, а с дълго таеното недоволство, заплашващо да избухне наяве, ситуацията в Косово изглежда по-малко като въпрос и по-скоро като загадка без правилен отговор.
