Международният валутен фонд (МВФ) в петък не успя да издаде съвместно комюнике на фона на разногласия относно войните в Близкия изток и Украйна. Вместо това избра изявление на председателя на организацията, което признава икономическите рискове, породени от конфликтите, съобщава „Ройтерс“.
„Членовете на Международната валутна и финансова комисия обсъдиха глобалното макроикономическо и финансово въздействие на настоящите войни и конфликти, включително войната в Украйна, хуманитарната криза в Газа, както и прекъсванията на корабоплаването в Червено море„, се казва в изявление на министъра на финансите на Саудитска Арабия Мохамед Ал-Джадан.
Комисията няма за задача разрешаване на геополитически въпроси и въпроси, свързани със сигурността, но тези ситуации имат значително въздействие върху световната икономика. Днешната ера не трябва да бъде на войни и конфликти. Геополитическата фрагментация на глобалната икономика като цяло води до отрицателни въздействия, но някои страни се възползват от диверсификацията на веригите за доставки, които са част от тази тенденция, се казва в изявлението.
„Това, което искаме, е свят, в който растежът е по-силен, жизненият стандарт е по-висок и страните с ниски доходи не падат. Свят, който е по-устойчив на шоковите ситуации, които ще продължат да се случват„, заяви тя.
Тя призова страните да „довършат работата“ по укротяването на инфлацията, като същевременно продължават да възстановяват фискалните буфери, които бяха изчерпани от пандемията COVID-19 и последвалата криза с разходите за живот.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза, че пролетните срещи на МВФ и Световната банка тази седмица във Вашингтон са били фокусирани върху изграждането на по-голяма устойчивост на световната икономика.
Припомняме, че по-рано тази седмица МВФ призова страните да ограничат фискалните разходи и да възстановят „буферите“ в икономиките си, но каза, че това може да се окаже трудно в годината на най-важните избори в света – в ЕС, САЩ, Русия, Индия, Пакистан, Турция и други.
Рекордните 88 държави, в които живее повече от половината от световното население, са провели или провеждат национални избори през 2024 г., каза МВФ, отбелязвайки, че правителствата са склонни да харчат повече и да облагат с по-малко данъци по време на изборните години.
„Най-острият риск за публичните финанси възниква от рекордния брой избори, насрочени за 2024 г., заради което тя беше наречена „Голямата изборна година„, каза МВФ в публикуваниия от Фонда „Фискален монитор“.
Съединените щати ще проведат своите президентски и законодателни избори през ноември, докато избирателите в Индия ще започнат да гласуват по-късно този месец. Тайван, Португалия, Русия и Турция вече проведоха избори.
МВФ каза, че превишаването на бюджета често е вероятно в годините на избори, риск, засилен от увеличеното търсене на социални разходи. В него се казва, че дефицитите в изборните години са имали тенденция да надвишават прогнозите с 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с годините без избори.
Забавящите се перспективи за растеж и все още високите лихвени проценти допълнително ще ограничат фискалното пространство в повечето икономики, се казва в доклада.
МВФ заяви във вторник, че световната икономика е настроена за още една година на бавен, но стабилен растеж, като прогнозира растеж на глобалния реален БВП от 3,2% за 2024 г. и 2025 г. – същият темп като през 2023 г.
Нововъзникващите пазарни икономики и развиващите се икономики биха могли да увеличат данъчните приходи чрез подобряване на данъчните си системи, разширяване на данъчните им основи и укрепване на институционалния капацитет – което заедно осигурява допълнителен добив от 9% от БВП, каза МВФ.
Без решителни усилия за намаляване на дефицитите, МВФ каза, че публичният дълг ще продължи да нараства в много страни, като глобалният публичен дълг се очаква да достигне 99% от БВП до 2029 г. Увеличението ще се дължи на Китай и Съединените щати, където публичният дълг е се очаква да надмине историческите върхове.
