Няма да има война на беларуска територия в съвременни условия. В това се зарече президентът на Беларус Александър Лукашенко, цитиран от ТАСС.
Той отново увери, че Беларус не представлява заплаха за никоя държава и подчерта ангажимента на страната си към мира.
Въпреки че призна напрежението в региона, Лукашенко открои ролята на Беларус като миролюбива нация, която обаче е готова да се защити, ако това е необходимо.
Беларус няма да се намесва във вътрешните работи на своите съседи, категоричен бе той.
„Ние не кроим планове да се намесваме в живота ви (на други страни – б.р.). Желаем ви само добро, щастие и мир. Но този мир днес е толкова крехък, че едно невнимателно движение може да доведе до най-сериозни и непоправими последици. Не искаме нашата земя отново да се превърне в арена на военни действия, не искаме милиони наши граждани да бъдат убити„, посочи Лукашенко по повод Деня на националното единство.
Той подчерта, че беларуският народ „не може да бъде агресор„. В случай на агресия срещу Беларус обаче, страната нямало да „чертае червени, жълти, черни или сини линии“.
„Тази линия е държавната граница! И ние имаме с какво да отговорим. Така че нека живеем в мир и приятелство, добри съседи„, призова Лукашенко.
Той увери още, че Беларус не заплашва своите съседи нито с ядрени оръжия, нито с части на ЧВК „Вагнер“.
Откакто Русия започна военната си операция в Украйна, Минск беше обвинен, че подкрепя Москва в конфликта.
Въпреки че не изпрати свои войски в Украйна, Лукашенко позволи на Москва да използва територията на Беларус за започване на своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Оттогава Беларус и Русия проведоха множество съвместни военни учения, а през юни Лукашенко позволи страната му да бъде използвана като база за ядрените оръжия на Москва – ход, който беше остро разкритикуван от Запада.
Освен това беларуският лидер често се среща с руския президент Владимир Путин.
Русия и Беларус са свързани в т.нар. „съюзна държава“, в която Москва е доминиращият играч.
Възприятието, че Лукашенко – парий на Запад, зависи от Путин за оцеляването си, засили страховете в Киев, че Путин ще го притисне да се присъедини към нова сухопътна офанзива и да отвори нов фронт във войната.
След разговори с партньорите от Латвия, Литва и Естония, на 28 август министърът на вътрешните работи на Полша Мариуш Камински поиска „Вагнер“ да напусне Беларус незабавно и предупреди, че страната му и балтийските държави ще затворят всички гранични пунктове с Беларус в случай на сериозни инциденти.
Секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович обаче отхвърли обвиненията, че след разполагането на подразделение на „Вагнер“ на беларуска територия страната се е превърнала в заплаха за своите съседи.
