Кризата, породена от коронавируса, показва някои „бели петна“ в социалната система, например нуждата от осъвременяване на трудовото законодателство. Сериозен проблем имаме и с отлагането на проблема с дългосрочната грижа – услугите, от които имат нужда хората, които не могат да се грижат сами за себе си.
Това заяви пред БНР директорът на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков.
Повод за думите му е изпълването на една година от обявяването на извънредното положение, което бе обявено на 13 март 2020 г. заради първите случаи на заразени с коронавирус у нас.
Този осигурителен риск вчера трябваше да сме го въвели, а още не сме го започнали.“. „Всичко се сведе до раздаване на пари, без да е много ясен ефектът от раздаването на пари, коментира Иван Нейков.
По думите му 50-те лева, които се рекламират като помощ №1, въобще не са социално осигуряване. Това е мярка за социално подпомагане. При социалното подпомагане подпомагаш тези, които имат нужда, а ние даваме наред. Това беше невярна стъпка, смята бившият социален министър.
При въвеждането на нов инструмент в социалната сфера, задължително трябва да комуникираш с тези, които той засяга, за да следиш дали работи, посочи още Нейков в анализа си за антикризисните мерки, една от които бе 60/40.
На моменти промяната в мерките създаваше усещане за хаос, отбеляза бившият социален министър.
Бизнесът в много отношения има основания за критична позиция спрямо част от мерките, допълни Нейков.
Той обобщи, че всички сме очаквали ситуацията да отмине като грипните ваканции. Всички бяхме изненадани от мащабите на проблема. Коронакризата обаче е възможност, категоричен е Нейков, който подчерта, че трябва да направим много сериозна разлика между всички кризи до момента и сегашната.
Кризата е тази, която отваря прозорците в очакванията на обществото – че сме видели проблема и че ще му намерим решение, допълни Иван Нейков.
