Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не се разбра на Бюджет 2023 г. Това стана ясно на извънредно заседание между социалните партньори в Гранитна зала на Министерски съвет, които обсъдиха проекта на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Социалният министър и представляващ заседанието на Тристранката Лазар Лазаров обясни, че проектите са обсъдени на заседание на постоянните комисии към НСТС, както и официални становища от организациите в секретариата на Тристранката. Това са най-важните закони в рамките на годината, посочи Лазаров и представи дневния ред – участниците първо започнаха с бюджета на НЗОК, после с този на ДОО и накрая оставиха държавния бюджет. Участие заседанието взеха заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова, доц. Момчил Мавров, началник на политическия кабинет на здравния министър, Ивайло Иванов, управител на НОИ, проф. Емил Мингов, зам.-министър на труда и социалната политика и Надя Клисурска, която също е зам.-председател на труда и социалната политика.
Въпреки много спокойния тон, в който се проведе извънредното заседание на Тристранката, социалните партньори не постигнаха съгласие за бюджета на НЗОК, за бюджета на ДОО и за проектобюджета на Закона за държавния бюджет.
В бюджета на НЗОК се предвижда парите за здраве да бъдат 7,27 млрд. лв., за болниците са предвидени 3,268 млрд. Няма промяна в задължителната здравноосигурителна вноска и тя остава 8%. Лекарското съсловие настояваше тя да е 12 на сто. Повече пари са предвидени за личните лекари, като сега са 440 млн. лв., а през миналата година бяха 360 млн. лв. За специализираната извънболнична помощ са заложени 444,7 млн. лева, като това е с почти 20% ръст от 2022 г. Леко увеличение има и при средствата, предвидени за дентална помощ. Разликата е с 25 млн. лв. като сега касата отделя 264 941 млн. лв.
В бюджета на ДОО се предвижда пенсиите да се увеличат с 12% от 1 юли. Така почти двойно ще намалее броят на пенсионерите, които получават пенсии под линията на бедност – 504 лева. Това към момента са 658 521 души, а от 1 юли това ще са 326 428 души.
Добрин Иванов заяви, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК. Тази липса на подкрепа от АИКБ се мотивираха с думите, че настоящият проект на бюджет запазва разходната част на бюджета от предишните години. Здравноосигурителният модел в България е сгрешен, тъй като акцентът се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. АИКБ настоя за въвеждането на интелигентни ИТ решения в разходването на здравната система. Има нужда от реформа и план за развитие, години наред се отлагат реформите в здравната система и настоящият бюджет потвърждава статуквото, разкритикува Иванов.
АИКБ няма да подкрепят и проектобюджета на ДОО. Според работодателите през последните години париите, водени от популизма и търсейки бърза, пряка и електорална изгода приели решения, които разрушили пенсионно-осигурителния модел в България. АИКБ не подкрепят запазване за заплащането на клас прослуженото време, запазване на трите дни болнични за сметка на предприятията, както и останалите обезщетения за отпуск при бременност и раждане. Според работодателите липсват реформа в медицинската и трудовата експертиза.
АИКБ няма да подкрепи проекта на Закона за държавния бюджет с мотив, че има прекомерен бюджетен дефицит в размер на 6.4%. Нещо повече – за следващите две години ще продължи бюджетният дефицит да е над 3%, което за работодателите е неприемливо и отдалечава България от членство в Еврозоната за средносрочен 10-годишен период. АИКБ се притеснява, че се върви към задлъжняване на държавата.
От Българската стопанска камара (БСК) на експертно ниво подкрепят бюджета, но не могат да подкрепят бюджета на настоящия етап поради изказаните вече съображения. С предложените изменения не се променя философията на бюджета, а се продължава структурата на заложените здравноосигурителни плащания. Според БСК продължават и диспропорциите в здравните вноски. Поради липсата на политика и практики, които деформират здравната система, БСК се въздържат от подкрепа.
БСК също не подкрепя и бюджета на ДОО с аргумент, че се създават условия за увеличаване на дефицита, а разходите за пенсии и добавки да достигнат над 19 млрд. лв.
БСК няма да подкрепи и проектозакона за държавния бюджет.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата заяви, че ще подкрепи бюджета на НЗОК с аргумент да се засили контролът за изразходването на средствата. КРИБ също подкрепят бюджета на Касата. Редно е България да обърне внимание какъв процент от БВП заделяме за здравеопазване, настоя адвокат Свилена Димитрова от КРИБ. Според нея предизвикателствата пред бюджета са много.
БТПП подкрепят проектобюджета на ДОО, но остават вратата си отворена за промени.
БТПП няма да подкрепят държавният бюджет с мотив, че не се защитават политиките на държавата. Те не подкрепят високия дефицит, не подкрепят увеличаването на държавния дълг и не подкрепят увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва. БТПП не са видели обаче мерки за ограничение и икономии никъде в бюджета. Становището на работодателската организация не е окончателно.
КРИБ няма да подкрепи проекта на закон за държавния бюджет с аргументите на колегите си от работодателските организации – висок дефицит. Освен това КРИБ не подкрепят бюджета на ДОО и на НЗОК.
От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) ще подкрепят проектозакона на НЗОК за 2023 г. и този на ДОО. ССИ обаче не подкрепят Закона за държавния бюджет.
Ася Гонева от КНСБ каза, че синдикатите ще подкрепят бюджета на Касата. Тя настоя да се направи всичко необходимо при подписване на Националния рамков договор е хората да получат минималните основни заплати, които са по КТД в отрасъла.
От КНСБ заявиха, че не приемат тезата, изразявана от висшите представители на политическата сфера, че служебното правителство нямало права. Затова синдикалната организация не подкрепя проектобюджета на ДОО и държавният бюджет.
От другата голяма синдикална организация у нас – КТ „Подкрепа“ също ще подкрепят бюджета за здраве, но с някои резерви. По-голяма част от средствата в бюджета ще отидат за обезпечаване на трудовите възнаграждения такива, каквито са били през 2022 г. Първата резерва на КТ „Подкрепа“ е по отношение на възнагражденията, като синдикатите настояват да има 15% гарантирани разходи за персонал.
КТ „Подкрепа“ също няма да подкрепи проектобюджета на ДОО и законa за държавния бюджет.
Припомняме ви, че служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента законът за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство.
