Върховния касационен съд (ВКС) връща на Апелативния съд в Пловдив за ново разглеждане дело за причиняване на смъртта на трима души при пътен инцидент от 2019 г. на пътя между Пловдив и Пазарджик, при разклона за село Цалапица. ВКС отменя решението на Пловдивския апелативен съд по делото. То трябва да бъде разгледано наново от друг съдебен състав, от етапа на съдебното заседание. Решението на ВКС е окончателно, съобщиха от съдебната институция.
Делото във Върховния касационен съд е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението на Апелативния съд в Пловдив.
Срещу Ваклин Хъмчев, посочен от ВКС като Ваклин Х., е проведено съкратено съдебно следствие и е постановена присъда на Окръжния съд в Пловдив, която е отменена с решение на Апелативния съд и делото е върнато за ново разглеждане.
След повторното разглеждане на делото Окръжният съд признава Хъмчев за виновен в това, че на 13 май 2019 г. на пътя между Пловдив и Пазарджик, шофирайки влекач с ремарке, при обратен завой на заден ход по непредпазливост е причинил смъртта на трима души. При маневрата той е нарушил правилата по чл. 38, ал. 4, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Ваклин Хъмчев е осъден на 5 години затвор и му е отнета шофьорската книжка за срок от 5 години и половина. ВКС не приема твърденията в обвинителния акт, че той е нарушил и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и че случаят да е особено тежък.
С решението от 5 юни 2023 г. на Апелативния съд в Пловдив присъдата е изменена, като престъплението е преквалифицирано и Хъмчев е оправдан по обвинението за нарушаване на правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Присъдата му е намалена на 4 години, а срокът за забраната да шофира – на 5 години.
Според ВКС са основателни възраженията на частните обвинители, че незаконосъобразно е отхвърлен квалифициращия признак „особено тежък случай“. От Върховния касационен съд обясняват, че легалната дефиниция за „особено тежък случай“ предполага положителна констатация за висока степен на обществена опасност както на самия деец, така и на деянието, осъществено от него. И двете предходни съдебни инстанции оценили конкретното деяние като такова със завишена степен на обществена опасност. В недостатъчно пълна степен обаче обсъдили и оценили обстоятелствата, които имат значение за определянето на степента на обществената опасност на Ваклин Хъмчев като участник в движението и най-вече като водач на пътно превозно средство – товарен автомобил с ремарке. Апелативният съд не бил отделил необходимото внимание на справката за допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, за които Хъмчев е санкциониран по административен ред. Не отчел обстоятелството, че за период от една година преди деянието той е санкциониран с три фиша за превишаване на скоростта на движение. Според ВКС тези случаи показват склонност към системно нарушаване на правилата за движение. „Осъществяването на забранената маневра в тъмната част на денонощието, с тежко и огромно по размери (сравнено с лекия автомобил) товарно превозно средство, при отсъствието на видимост към платното за движение, по което се е движел автомобилът на пострадалите, с пълното съзнание за липсата на такава характеризират подсъдимия като безразсъден и изключително опасен водач, а оттам и като деец с висока степен на обществена опасност“, подчертават върховните съдии.
Според тях е обвинителите имат право, че Апелативният съд е допуснал нарушение на закона, като е преквалифицирал деянието. От ВКС уточняват, че принципно верни са доводите на Апелативния съд в Пловдив, че за да се реализира по-лекият престъпен състав е достатъчно да е оказана помощ на живо лице и че бързият темп на настъпване на смъртта му не е основание да се откаже приложението на привилегирования състав. „Освен критиката към отказа на първоинстанционния съд да извърши посочената преквалификация обаче контролираният съд не е изложил доводи, с които да аргументира собственото си решение да приложи привилегирования състав. Иначе казано, не е мотивирал заключението си за това, че обаждането на подсъдимия на тел. 112, с което е съобщил за произшествието, е достатъчно, за да се приеме, че е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите. По този начин, освен че е допуснал нарушение на материалния закон, въззивният съд е нарушил и задължението си да мотивира взетото от него решение“, обясняват върховните съдии, като допълват, че липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение. От ВКС посочват още, че в конкретния случай, макар да се е обадил на спешния тел. 112, Хъмчев не е направил други неща, които са били в неговите възможности, като например да разбере поне колко са пострадалите и в какво състояние са, за да даде информация, която да помогне за осигуряване на необходимата медицинска помощ. Следователно, не може да се приеме, че той е направил всичко, зависещо от него, за спасяването на живота на пострадалите, обобщават върховните съдии.
„Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК“, отбелязват от съда. Според ВКС неправилното квалифициране на престъплението е довело и до налагане на несправедливи санкции, поради което касационната жалба на частните обвинители е основателна и трябва да бъде уважена. „Въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, при което да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се наложат санкции съобразно правилната квалификация на деянието по съответния престъпен състав“, посочват от Върховния касационен съд.
