Днес православната църква празнува Богоявление (Йордановден) – един от най-древните християнски празници.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
В народните поверия дните преди този ден са смятани за опасни – предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат „мръсни дни“, „поганци“, „караконждуви дни“.
С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.
Смята се, че през нощта срещу Йордановден небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.
На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.
Днес имен ден празнуват носещите имената Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
