Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 31 август и 8 септември сред 1000 пълнолетни българи.
Близо 90% от респондентите смятат за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Опасности като потенциален недостиг на газ, съответно отопление, пък се намират за реални от близо 80% от българите.
Сходни дялове считат за реална опасността от трайна политическа нестабилност в страната.
За близо 70% пък има реална опасност дори от недостиг на електричество. Макар и този дял да е относително по-нисък в сравнение с тревогите за газа, явно до хората у нас не достига в максимална степен обстоятелството, че България е всъщност износител на електричество, отбелязват от „Галъп“.
Над 70% от българите се подготвят за нова мигрантска вълна. В проучването обаче се уточнява, че този въпрос не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт.
Дори задълбочаването на войната в Украйна, макар да се споделя като реална опасност в мнозинство от случаите, не изпъква в такава степен като реален страх, както въпросите на ежедневието.
Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада – под 40% съзнават тази заплаха като реална, отчитат от социологическата агенция и допълват, че структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране.
Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса – и тук под 40% от българите виждат реална заплаха. Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от Омикрон като цяло или пък заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество предпочита да приключи с този въпрос, отбелязва „Галъп“.
Изследването показва, че най-тревожни по материалните въпроси са хората на по-висока възраст, с по-ниски доходи. Това е и в пряка връзка с партийните пристрастия. По въпроси като отношенията на България със Запада или коронавируса наред с не особено високата обществена възбудимост личи и подчертан негативизъм сред партии с по-радикални и критични към Запада позиции.
„Галъп“ пояснява, че относно коронавируса главният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок страх от вируса, независимо от партийните пристрастия.
Всички електорати у нас са единодушни в очакването на политическа нестабилност, но като че ли най-много държат на тази тема привържениците на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата стабилност е и част от кампанийния дневен ред, посочва се в проучването.
Привържениците на доскоро управлявалите формации не споделят чак в такава степен основните опасности. Опасността от преориентиране на страната ни все пак е осезаемо споделяна сред една част от тези привърженици.
Колкото и различните опасности да се отличават в типа си, една условна подредба показва приоритет на социалните пред геополитическите теми. Това едва ли е учудващо в общество със сериозна застаряване, социални неравенства и предразположеност към незападни влияния. В същото време обаче и издава известна уязвимост пред лицето на потенциални външни зависимости, отбелязва „Галъп“.
