Спешна среща с новоназначения служебен премиер Гълъб Донев поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров. На нея да бъде обсъдена идеята за още една актуализация на бюджета, а предишната актуализация бе приета на 30 юни 2022 г. от 47-ото народно събрание.
Като изтъква, че в синдикалната му организация членуват над 280 000 души той изразява готовност да обсъдят политиките в следващите няколко месеца по най-наболелите проблеми, които засягат обществото ни и които КНСБ очаква да са приоритетни за служебното правителство.
Димитров очертава няколко теми, които да бъдат обсъдени необходимостта от решения във връзка с високите енергийни цени и гарантиране нанеобходимите доставки на газ за България на достъпни цени.
Той обосновава искането за актуализация на бюджета с ниските доходи, респективно необходимостта от компенсирането им поне с кумулативната инфлация, която очакваме да достигне 20% в края на годината. Във връзка с това КНСБ ще продължи да настоява минималната работната заплата да стане поне 800 лв., както и Правителството да предприеме действия за запазване на покупателната способност на доходите на заетите в бюджетния сектор.
Искането за актуализация е и за да се гарантират енергийните плащания и компенсации за небитовите потребители. (1/3 от всички 633 хил. небитови потребители са институции, училища, болници и др. учреждения.)
Синдикалистът иска да бъде разширен обхвата и размера на енергийните помощи за домакинствата на прага на предстоящия тежък зимен период.
Пламен Димитров предлага да бъде обсъдено и ограничаване на поскъпването на цените на топлинната енергия през зимния сезон.
Другата тема, която очаква да бъде разисквана, е предизвикателствата на Европейската зелена сделка в краткосрочен и дългосрочен план.
Димитров очаква провеждане на редовни заседания на Консултативния съвет по Зелената сделка с дневен ред, отговарящ на актуалната ситуация, свързана с енергийната криза, растящите цени на суровини и задаваща се икономическа рецесия.
Синдикалистът се надява да има обсъждане на законодателния пакет „Подготвени за 55“, свързаните с него инициативи на ЕК, постигнатите договорености и въздействието им върху секторите енергетика, транспорт, селско стопанство и индустрия. Нужно е и финализиране на Териториални планове за справедлив преход на регионите съгласно Регламента за Фонда за справедлив преход при спазване на принципа за партньорство и създаване на механизъм за подбор, координация и мониторинг на проекти с използване на ФСП.
Останалите му предложения са:
- Стартиране на проект за картографиране на уменията и системна оценка за нуждите от преквалификация и повишаване на квалификацията на работещите за нуждите на инвестиционните проекти в нисковъглеродна икономика.
- Създаване на механизъм за наблюдение на инвестиционните планове за декарбонизация за периода 2022 – 2030 г., с участието на националните партньори, който да проследява синергията на финансовите ресурси от различните инструменти, отчитайки новите условия при растящи цени на ресурси и енергия, за да могат реално да допринесат както за модернизация и устойчиво развитие на икономиката, така и за създаване на нови работни места.
- Изработване в сътрудничество със социалните партньори на Национален план за устойчив преход и икономическо развитие на национално, секторно и фирмено ниво.
