БСП е заровила глава дълбоко в плаващите пясъци на тоталния крах. Такива изводи можем да си направим след форума, утвърдил лидера Корнелия Нинова. Вътрешната война в партията тежко отекна на Конгреса. С усещане за горчилка. Анализът на партията – БСП е четвърта заради пандемията, заради врага с партиен билет, заради новите формации, заради машинния вот и т.н. Какво видяхме? Все същото. Врагът е извън нас, но никога в нас. Речите на Конгреса – болка и отрицание, обвинение и разочарование. Лидерът даде заявка за нов морал и промяна. Готова ли е обаче БСП промяна? И за каква? Промяна в машинния вот, липсата на който на предишни избори беше причина за отлив от червените гласове, чието въвеждане партията яростно отстояваше. Сега той пречи, изплашил възрастните хора. А кое попречи на младите да припознаят левицата? Столетницата май пак не разбра, че младите дадоха гласа си за промяната, която основно видяха в ПП , ИТН, Възраждане. Дори ДПС се вдигна след вътрешни трусове и кризи преди време ( напомням напускането на Касим Дал, Лютви Местан и други знакови депесари). Публиката остава с усещането за безнадеждното остаряване на партията. Добре е червените да си отговорят на въпроса защо младите не виждат промяната за тях в левицата.
Докато социалистите се дърлят грозно, яростно, зловещо, не само младите, но и старите ще търсят спасение в страни. Променете се, другари! За ваше добро. Време е да се надмогне егото в името на обновлението Ви! Ако го искате, разбира се. Иначе затъването е гарантирано… не заради пандемия, не заради вътрешния и външен враг, не заради новите и старите партии, а заради вас. Защото се криете от истината – болезнена, от която кърви сърцето на социалистите. Но е време БСП да бръкне дълбоко в раната и да се излекува… само че трябва да спре да се говори за постове и да се върне към идеите на лявото, а не на службогонството.
Чуха се гласове на Конгреса за спешни промени, но желание май няма. Никоя партия не принадлежи на един човек или на група хора. Нещо определено трябва да се случи в ляво. Трябва да спре тази братоубийствена война, този мерзък хейт, който залива обществото от ляво. Иначе само ще се ускори отливът. Червените трябва да се научат да спорят демократично, да чуват критика, да се поправят, защото рискуват да се оглеждат в криво огледало и да броят изборните си минуси. Неизвестно до кога, но може до близко бъдеще. До разделението? Може би!
В пространството и живота празно няма. Няма празно и в политиката. Ако БСП продължи да се задоволява да бъде притурка на промяната, тя рискува да освободи мястото в ляво за нов/и играч/и. И нека другарите не лежат на мантрата “ БСП я е имало, има я и ще я има“. Защото нищо на този свят не е вечно, особено ако го приемеш за даденост. Това, другари, е грозната истина.
/източник: News.bg / Диляна Панайотова
