България не може да прави компромиси със своя национален интерес. Сега е моментът политическите формации да поемат ангажимент за бъдещата политика на България. Това заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов на пресконференция в централата на партията, на която Българските патриоти обявиха своята подкрепа за декларацията на академиците, в която те призовават за единен ангажимент на политическите сили по казуса с Република Северна Македония. КП „Българските патриоти“ са първата политическа сила обявила такава подкрепа.
Нормално е партиите в коалицията „Български патриоти“ (Воля, НФСБ и ВМРО) да реагират първи и абсолютно навреме идва инициативата на учените с декларацията, обясни Каракачанов. Това е една добра гражданска инициатива на онези хора, които в научен и аналитичен план познават проблемите с Македония, посочи той.
Тази инициатива е навременна, защото е необходимо да има приемственост във външната политика. Има някои теми, по които партиите не трябва да се разминават – темите с националния интерес, външната политика и темата с Македония, настоя Каракачанов.
В РСМ не малка част от населението определя себе си като българи, отчете лидерът на ВМРО. Вместо да вървим заедно ръка за ръка като две държави и вместо да спорим какъв е езикът и каква е историята, в предишното управление патриотите налагали политика за отстояване на българския национален интерес.
„За нас е повече от нормално да има приемственост в българската външна политика, но, за съжаление, наблюдаваме някои политически формации да огъват гръбнака и това може да доведе до проблеми, които ще бъдат трудно излечими, ако България се съгласи без условия Република Северна Македония започне преговори“, категоричен бе Каракачанов.
Проф. Христо Смоленов заяви, че времената са сериозни и изискват нестандартни действия по линия на едно просветено и решително патриотично развитие в настоящата ситуация. Декларацията е срещу външния натиск на нашата политическа класа и срещу България. В това истерично време добронамереността не е нещо, което впечатлява, докато не се обърне внимание какво е дала на историческия развой, посочи проф. Смоленов.
„Проблемът е в необходимостта да се въведе историческа справедливост в този превърнал се европейски дебат – между истината, фалша и измамата, превърнати в държавна политика от страна на една новосъздадена бивша югославска република Македония, за която България оказа първата си подкрепа“, подчерта той.
Напрежението по тази ос се подклажда от външни сили, които предпочитат на Балканите да има народи в насипно състояние, защото нашата страна има гръбнак и дух, изтъкна професорът. Нещо трябва да се случи и трябва да бъде решителен отпор. Именно към такъв решителен отпор е нашата декларация, обясни проф. Смоленов.
По думите му от другата страна на барикадата са наши роднини, които не носят вина, че са заложници на други сили и са развили „Стокхолмски скопски синдром“. Младото поколение не може да бъде отговорно, че неговите родители са били подложени на терор. Като разбираме и това, че заложниците намразват тези, които се опитват да ги освободят и политическата класа трябва да бъде на висота, но и да получи подкрепа от българския народ, настоя проф. Смоленов.
Идват мрачни времена и външни сили ще се прицелват в духа, външността и материалните устои на нашия народ. Трябва да го защитаваме и в битката за националното достойнство ние запазваме рефлексите му като народна същност.
Нашите пол сили са доста уязвими от външен натиск. Нужно е да изградим система на обществен мониторинг върху поведението на политическата класа, което засяга достойнството срещу всички ни, настоя проф. Смоленов.
Той се надява партиите на промяната да не доведат от партиите на измяната.
Пламен Христов заяви, че това, което Българските патриотите винаги твърдят е, че ако оставя договора за приятелство само в ръцете на политиците, е кауза, която е загубена предварително. Тази инициатива трябва да бъде ангажимент на цялото ни общество, защото именно обществото с всички възможни средства трябва да наблюдава действията на политиците, които отстъпват от националните интереси и интересите на България, настоя Христов.
Той се надява това да бъде първата крачка, но не и последна за обществото, което да контролира и напътства българските политици.
