Софийският градски съд и министърът на икономиката Кирил Петков влязоха в задочен спор относно спряното назначаване на надзорния съвет на ББР.
След като вчера министърът съобщи, че съдът е отказал да впише новото ръководство на държавната банка и обвини съдия Мария Вранеску, че е взела решение, несъответстващо на закона, днес от СГС излязоха със свое становище по въпроса.
„По закон спирането на регистърно производство, каквото е и искането за вписване на новото ръководство на ББР в Търговския регистър, е бързо производство, което се разглежда от дежурна смяна, в която участват трима съдии по предварително утвърден график. Молбите се разпределят на случаен принцип измежду дежурните съдии автоматично чрез ЕИСС и съдът е длъжен да се произнесе в рамките на същия ден. Целта на тези дежурства е именно да бъде спазена законовата разпоредба за бързо произнасяне и не представлява целенасочена „концентрация този тип решения да отиват при трима съдии“, както се опита да внуши с изказването си министър Петков„, посочва се в позицията на съда.
От СГС са категорични, че не отговаря на истината и твърдението, че „това е най-бързото решение, което сме виждали“, тъй като по всички дела от този характер съдът винаги се е произнасял с решение до няколко часа от постъпването на искането, освен когато то бъде подадено след 16 часа.
Те подчертават, че в случая съдията се е произнесъл при спазване на процесуалните срокове – в деня на постъпването на молбата.
„Съответствието или несъответствието на съдебния акт със закона подлежи на проверка единствено по реда на инстанционния контрол, а не чрез недопустимо вмешателство в работата на съда чрез неуместни политически изказвания„, пише още в становището.
От СГС заявяват, че „лошата репутация на българския съд“ и притесненията на инвеститорите, споменати отминистъра, са вследствие именно на публичното накърняване на независимостта и авторитета на съда, а не на изпълнението на съдебните актове, както и на хвърлянето на „подозрения“, но не и на факти, че вътрешното убеждение на конкретен съдия“ е базирано на нещо друго освен следването на закона“.
От съда напомнят, че не „публичността е единственото оръжие“, както твърди Петков, а обжалването пред въззивна инстанция е законовият механизъм във всяка правова държава за преценка на законосъобразността на един съдебен акт. Това се отнасяло и за органите на изпълнителната власт.
