Джина Стоева разкри какво мисли за пандемията и локдауна в откровено интервю за България днес.
Джина, в поредния локдаун сме, положението с вируса е сериозно. С какви нагласи сте за близкото бъдеще?
– Бях оптимист, че лошите неща са останали в 2020 г., и с положителна нагласа за тази година. Оказа се, че съм бъркала, и е лошо, че не му се вижда краят. Ако знаеш, че трябва да издържиш няколко месеца или година, ще стиснеш зъби, но това отваряне и затваряне може да продължи вечно. Слава богу, вкъщи сме живи и здрави. Гледаме се у дома с дъщеря ми, след като затвориха градините.
Как се отразява пандемията на хората според вас?
– Не само финансово, но и психически сме на ръба. Няма помощ отникъде, а сметките продължават да си текат. Не сме от страните, в които хората получават достатъчно помощи, за да си покрият първостепенните нужди. При нас помощите са недостатъчни и малцина могат да се възползват от тях. Още при предишното затваряне много заведения работеха под ключ и колкото и да се упрекваме, че не спазваме правилата, аз ги разбирам. Всеки гледа някак да оцелее. В същото време тук сме с най-разхлабени мерки, ако сравним с други държави.
За помощи от държавата могат да кандидатстват поп, рок и джаз изпълнители. Засегна ли ви това решение?
– Изключително съм обидена от тази дискриминация. Правят се, че попфолкът не съществува, смятат го за порочен. Фолкизпълнителите са упреквани, че получават високи хонорари, но реално тези с големите хонорари са единици. Всички ние си плащаме данъци! А къде остава фолклорът? Защо не помогнат на фолклорните изпълнители? Това е музиката на нашите корени, нашата основа. Нека вземем всички, дори да е минимална заплата, а не както е в момента – могат да кандидатстват само изпълнители на поп, рок и джаз. Критериите за кандидатстване отново са такива, че до парите ще стигнат много малко хора. Дори да направим подписка, точно преди изборите никой няма да ни обърне внимание.
В тези времена мислите ли за създаване на нови проекти?
– Живеем ден за ден. Не мога и да си мечтая за нов проект, това е голяма инвестиция. Когато отвориха през лятото, имаше малко повече работа, но много плахо. Много събития на открито бяха и отменени от местната власт, за да няма струпвания и глоби. Разчитахме на частни партита, сватби, юбилеи. Имах късмета да не ми отпадне участието на Нова година, когато и хонорарите са малко по-добри, но пък всички изпуснахме силния декември месец. Не мога и да си мечтая в момента да записвам нови песни.
Мислили ли сте да се насочите към ново поприще?
– Мислила съм го, и то от много време насам. Попаднах на курсове за преподавател по йога. Спортна натура съм и йогата ме вълнува от години. Записах курса с идеята, че най-малкото мога да помогна на себе си, да поддържам дух и тяло, а защо не и да си отворя студио и да преподавам един ден? Това е нещо, което бих правила с голямо удоволствие. Изкарах курса и в момента се готвя за изпит. Уча с голямо удоволствие. Преди време имах идея да уча начална и предучилищна педагогика, приеха ме, но заради друга възможност, която изскочи тогава, се отказах. Тъй като съм завършила административен мениджмънт, преди време кандидатствах в едно училище за пост, изцяло свързан с административна и организационна дейност. Директорката бе много приятно изненадана от моята кандидатура, но за съжаление, им трябваше човек с опит. Каквото и да работя, музиката винаги ще е част от живота ми.
Как влияе на дъщеря ви поредното затваряне на детската градина?
– Тя обича да е вкъщи с мене, така че не го приема драматично. Не е добре, че така изпускат допълнителните дейности в градините – танци, език и т.н. Другото е, че децата свикват вкъщи и след това отново трябва да привикнат към стария режим. Това е стрес и за тях, и за родителите.
Строга майка ли сте?
– Смятам, че трябва да се дава свобода на детето, да се учи само, да пробва. Разбира се, държа да ме чува какво й говоря. Наскоро ме направи много горда. Махнахме помощните колела на колелото и тя веднага започна да кара без тях. Трябва да ги провокираме да се учат бързо и да се справят от малки, да им имаме повече доверие, че са способни. Да не ги ограничаваме и да прекарваме колкото можем повече време с тях.
Многократно сте споделяли, че искате още едно дете.
– Дори самата Ивая казва вече, че иска сестриче. Имам огромно желание да си има тя другарче. Аз самата имам сестра и знам колко е важно и хубаво това за човек. За съжаление, времето тече и шансовете намаляват и може и да не успея.
С бащата на Ивая не живеете заедно. Имате ли мъж до себе си в момента?
– От две години сме разделени, но тя поддържа постоянна връзка с него. Но за дете винаги е добре, когато расте с двамата си родители. Нямам мъж в живота си в момента. Добре ми е с детето, някак дори не ми липсва мъжко присъствие. Отдадена съм на дъщеря ми. Когато е писано, ще се случи, без да се насилват нещата.
Ваксинирахте ли се вече?
– За момента няма да се ваксинирам. Мисля, че с времето ваксините ще станат задължителни и няма да имаме избор. Имам притеснения относно реакцията след ваксините и искам да мине малко повече време, преди да се реша. Не съм против тях и смятам, че за рисковата група това е спасението. За деца – категорично не!
Ще гласувате ли?
– Ще гласувам, да! Трябва да се гласува. Правим го на първо място за себе си.
