Предложените в момента с проектозакона за държавния бюджет за 2021-а дефицит и разходи, нарушават правилата, регламентирани в настоящия устройствен Закон за публичните финанси (ЗПФ).
Затова по предложения на Министерския съвет в Народното събрание започна процедура по приемане на изменения и допълнения в Закона за публичните финанси (ЗПФ), които да дадат легална основа за приемане на проектозакона за държавния бюджет за 2021-а. Ще припомним, че той предвижда ръст на БВП през 2021-а от 2.5% до 124.54 млрд. лева, дефицит от 5.51 млрд. лева – над 4.42% от прогнозния БВП за 2021-а и разходи от 16.15 млрд. лева, което е ръст спрямо очакваното изпълнение за 2020-а от близо 11 процента.
В сегашния Закон за публичните финанси в чл. 25 ал. 2 се казва, че годишния дефицит на сектор „Държавно управление“ не може да надвишава 3 на сто от БВП. А в следващата ал. 3 се уточнява, че в случай на дефицит Министерският съвет, със средносрочната бюджетна прогноза, определя сроковете и стъпките, с които през следващите години трябва да се постигне нулево или положително бюджетно салдо.
Освен това в чл. 26 ал.1 на настоящия ЗПФ е посочено, че ръста на разходите на сектор „Държавно управление“ не може да надвишава референтния за годината ръст на БВП – в случая с проектобюджета за 2021-а – 2.5 на сто. А когато това все пак се случи – т.е. има такова надвишаване, в приходната част на бюджета трябва да са предвидени съответните компенсиращи мерки, които да покриват превишението на ръста на разходите над очаквания ръст на БВП.
Като стана дума за приходи, разходи и дефицит на сектор „Държавно управление“, те са по-различни и доста по-големи от тези в проектозакона за държавния бюджет за 2021-а. Според предложената от правителството средносрочна бюджетна прогноза, през 2021-а разходите на сектор „Държавно управление“ са общо 51.71 млрд. лева, а дефицитът – близо 6.2 млрд. лева или 5 на сто от прогнозирания БВП.
Представените до тук разчети, които са на правителството, показват, че нито планирания държавен бюджет, нито прогнозираните разходи на сектор „Държавно управление“ съответстват на изискванията на сега действащия устройствен Закон за публичните финанси. Поради това, за да може предложените от правителството бюджети за 2021-а да бъдат приети легално, са необходими промени в Закона за публичните финанси. Внесените от изменения в ЗПФ позволяват в случаи на извънредни ситуации, като например тази с COVID-19, описаните до тук ограничения за дефицита и за разходите да не важат. Неприятното е, че на тяхно място не са предложени каквито и да е нови рамки.
С други думи, оправдавайки се с COVID-19, това и всяко следващо правителство ще може да прави какъвто си иска дефицит и каквито си иска по размер разходи, които разбира се ще финансира с постоянно нарстващ дълг. Разбира се тези възможности ще бъдат ограничени от времевата рамка на извънредната ситуация, но както се очертава с COVID-19 тя може да е много продължителна. А не е ясно и дали след като COVID-19 отмине, няма да ни споходи нещо друго извънредно.
При доказаното маниакално прахосничество на българските политици е редно да има законови ограничения, макар и с по-широки рамки при извънредни ситуации, защото иначе рискуваме политическата класа да докара държавата за пореден път до фалит .
