На 26 септември 2023 г., Министерството на финансите на Република България публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тази стъпка отговаря на внедряването на директивата на ЕС от 15 декември 2022 г., която цели да осигури глобално минимално ниво на данъчно облагане за многонационални и големи национални корпоративни групи. Законопроектът предлага въведенето на минимално ефективно данъчно облагане, както и национален допълнителен данък за съставните единици на такива групи, които оперират в страната.
Проектът на закон, представен от Министерството на финансите на България, който транспонира разпоредбите на ЕС за глобално минимално данъчно облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия в националното законодателство, предизвиква възражения сред българските бизнес-асоциации относно потенциалното му въздействие върху инвестиционния климат в страната. Въвеждането на новия данъчен механизъм се възприема като създаване на допълнителна данъчна тежест за големите компании, което може да застраши конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация.
Според вносителите на становището, изразено от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), едно от основните предимства на България до момента е бил конкурентният й данъчен режим, който е допринасял за привличането на чуждестранни инвестиции. Освен това се подчертава, че страната е изпитвала хроничен дефицит на чужди инвестиции в сравнение с други пазари в Централна и Източна Европа. Така, въвеждането на минимален данък от 15% може да отслаби тази привлекателност и да доведе до изравняване на данъчните условия с други държави, които също се състезават за инвестиции.
За справяне с тези предизвикателства, бизнес организациите предлагат въвеждането на облекчения за инвестиции, които са основани на реални стопански дейности — това може да включва данъчни облекчения за инвестиции в дълготрайни материални активи и развитие на местни кадри. По този начин, България може да запази своята конкурентоспособност и да продължи да стимулира инвестиционния растеж, докато същевременно изпълнява своите задължения към ЕС.
Аргументът е, че е икономически нецелесъобразно за България да приема законодателство, което я поставя в неблагоприятно положение спрямо другите държави-членки на ОИСР и ЕС, и се настоява за включване на данъчното облекчение за съществена стопанска дейност, предвидено в директивата, в измененията на Закона за корпоративното подоходно облагане.
