Ако изборите бяха сега, по-скоро нямаше да има съществена разлика с резултатите от отминалите наскоро избори. ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „Продължаваме промяната“ – 20,8%, ДПС – 13,1%, „Възраждане“ – 10,5%, БСП – 9,4%, „Демократична България“ – 8%. „Български възход“ е около бариерата с 4,5%, а под нея остава „Има такъв народ“ с 3,1%. „Изправи се, България“ и ВМРО са около един процент, съответно с 1,3% и 0,9%.
Това показва моментна картина, част от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено по метода „лице в лице“ между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи.
От социологическата агенция обясняват, че по принцип в следизборни ситуации картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. И в месеца след изборите не настъпили особени размествания на силите. „Такива обаче могат да произтекат, ако наистина се стигне до избори – вижда се, че в последните няколко изборни вълни понякога има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване„, допълват от „Галъп“.
Според агенцията в едни нови избори едва ли може да се очаква висока активност. 38% от анкетираните биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, биха избрали опцията „Не подкрепям никого„, която имаше сравнително висок дял в последните избори.
Зададени са и три експериментални въпроса – техните данни не трябва да се приемат като фиксирани обществени нагласи, а по-скоро като ориентировъчна картина на обществените инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични ситуации. Проверени са предпочитанията в настоящата ситуация по въпроса – да се състави правителство, дори с компромиси, или да се проведат нови парламентарни избори. Проверено е и отношението към идеята да се въведе форма на президентска република. За пореден път са проверени и нагласите към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които избират „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят.
Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори. Натрупванията по електорати в една социологическа извадка обаче не са толкова големи, особено при по-малките партии, че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции – които са регистрирани и в екзит пол.
Че в България трябва да се въведе форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от попитаните, но 47,5% са по-скоро несъгласни. „
Като цяло, идеята явно не събужда обществено въодушевление. Това потвърждава и предишни данни на агенцията. Следва да се отбележи, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока. Цели 28% не могат да преценят„, посочват още от „Галъп“. Между основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към настоящия президент Румен Радев.
По традиция, перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас не са съгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценят. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада. В най-голяма степен „за“ е електоратът на ГЕРБ, докато всички останали, дори на ПП, показват по-скоро неохота. При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. „Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове„, обясняват от социологическата агенция.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
