Днес руският президент Владимир Путин ще събере на масата за преговори в Сочи президента на Азербайджан Илхам Алиев и министър-председателя на Армения Никол Пашинян, посочи „ИНтерфакс“.
Тристранната среща на върха ще бъде предшествана от отделни разговори между руския президент и неговите азербайджански и арменски колеги, съобщи пресслужбата на Кремъл.
„Планира се да се разгледа изпълнението на тристранните споразумения на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г., 11 януари и 26 ноември 2021 г., както и по-нататъшни стъпки за укрепване на стабилността и сигурността в Закавказието. Ще бъдат обсъдени и въпроси, свързани с възстановяването и развитието на търговските, икономическите и транспортните връзки„, се казва в изявлението.
Пашинян инициира извънредната среща на върха на ОДКБ миналия петък, за да обсъди чрез видеоконферентна връзка „съвместни мерки за подпомагане на Армения“ след последното влошаване на ситуацията на армено-азербайджанската граница.
От няколко дни напрежението по границата между Армения и Азербайджан ескалира. Ереван твърди, че Азербайджан е нападнал арменска територия. Действия се развиват и извън Нагорни Карабах. В същото време и Армения, и Азербайджан твърдят, че другата страна е виновна за ескалацията, за да провали преговорите за съдбата на спорната територия.
По време на срещата на държавните глави на страните от ОДКБ Путин увери, че „Русия прави всичко възможно за нормализиране на арменско-азербайджанските отношения“ и припомни, че „от древни времена Русия традиционно подкрепя Армения в осигуряването на сигурността на нейния народ„.
Путин изрази увереност, че само последователното изпълнение на разпоредбите на съвместните изявления на лидерите на Русия, Армения и Азербайджан ще доведе до сключването на мирен договор между Баку и Ереван.
Руският президент отбеляза, че „чрез последователното изпълнение на тези споразумения за определяне на армено-азербайджанската граница, деблокирането на транспортните комуникации, решаването на хуманитарните въпроси е възможно да се постигне устойчиво нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан. „Въпросът е как да намерим тези решения, не е лесно, но те могат да бъдат намерени само по този начин. В бъдеще това ще позволи и сключването на мирен договор„, каза Путин.
Ден по-рано, по време на пленарната сесия на международния дискусионен форум „Валдай“, руският президент изложи по-конкретно позицията си по арменско-азербайджанското споразумение, като заяви, че смята, че е необходим мирен договор между Армения и Азербайджан и ще подкрепи всеки вариант, който арменският народ и ръководство изберат.
„Във всеки случай, какъвто и вариант да се избере, ако той води до мир, ние сме само за това. Но ние няма да налагаме нищо. Не можем и не възнамеряваме да диктуваме нищо на Армения. Ако арменският народ и днешното арменско ръководство смятат, че трябва да се избере конкретен вариант в това мирно споразумение… Така нареченият „Вашингтонски“, доколкото разбирам, предвижда признаване на суверенитета на Азербайджан над Карабах като цяло. Е, ако Армения смята така, заповядайте“, каза Путин.
Той добави, че „разбира се, трябва да се споразумеем с Азербайджан, трябва да направим тези споразумения приемливи за другата страна, за Азербайджан, (…) но Армения е наш стратегически партньор, наш съюзник и, разбира се, като имаме предвид интересите на Азербайджан, ще се ръководим до голяма степен от това, което предлага самата Армения. На свой ред Пашинян на 28 октомври – в деня на свикването на срещата на върха на ОДКБ – написа в социалните мрежи, че в Сочи ще потвърди готовността си да работи за нормализиране на отношенията с Баку въз основа на основните принципи и параметри, предложени от Русия, за установяване на междудържавни отношения между Армения и Азербайджан.
Той също така изрази надежда, че до края на 2022 г. ще бъде подписано мирно споразумение с Азербайджан, което според него трябва да бъде предшествано от приключване на работата по очертаването на армено-азербайджанската граница.
„Ако вземем предвид, че в Прага (среща в началото на октомври между Алиев, Пашинян, френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел) беше договорено този процес да се осъществи на базата на границите от 1991 г., това може да бъде реалност. Тези граници са известни. Диалогът между Азербайджан и Нагорни Карабах трябва да започне и да стане видим на международно равнище. Това е много важно за защитата на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах; трябва да има видими механизми. Ще се радвам, ако успеем да го направим. Готови сме да направим всичко възможно това да се случи„, заяви Пашинян, говорейки в парламента на страната миналата сряда.
По-рано азербайджанската страна заяви, че на 2 октомври е представила на Армения „разширени елементи“ на мирния договор и арменската страна е „отделила време да се запознае с тях“. Това съобщи външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов по време на тристранна среща с външните министри на Армения и Русия на 14 октомври.
Министърът отбеляза, че разширените елементи допълват петте основни принципа, представени по-рано от азербайджанската страна, които трябва да станат основа за мирен договор и нормализиране на отношенията между Баку и Ереван.
Байрамов уточни, че основните принципи на мирния договор са били предадени на Армения още през февруари.
Министърът на външните работи подчерта, че Азербайджан се интересува от напредъка в преговорите с Армения, по-специално от сключването на мирен договор, отварянето на комуникациите и определянето на азербайджанско-арменската държавна граница.
Същия ден беше съобщено, че сключването на мирен договор между Баку и Ереван е било обсъдено във Вашингтон в края на септември от секретаря на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян, съветника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев и съветника по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан.
Както обяснява Григорян в интервю за арменската обществена телевизия, дискусията е била за „постигане на споразумение до края на годината, както и по въпроса за делимитацията: договорено е, че делимитацията ще се проведе до края на годината“.
