Започна ли ударното бюджетно харчене? След като правителството взе заем на международните пазари от 2.5 млрд. евро (около 5 млрд. лева) опасенията са, че то ще похарчи тези средства до края на годината. Пък и нали гласуваният дефицит от 3.45 млрд. лева му дава възможност да направи това? За момента подобно нещо не се случва, въпреки че по всичко личи, че през септември правителството е отворило широко държавната кесия.
Според съобщение на Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2020 г. се очаква да бъде положително в размер на 890,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП). „Положително“ звучи повече от добре, докато тези данни не се съпоставят с информацията за август. Пак според Министерството на финансите за август излишъкът по КФП е 1 616 млн. лева, което означава, че за един месец той се е свил със 725.2 млн. лева. Всъщност тази сума е превишението на разходите на бюджета над неговите приходи (дефицита) за септември.
Кои са причините за това ще видим в края на октомври, когато бъде публикуван септемврийския бюджетен отчет. Но в сегашното си съобщение финансовото ведомство пише, че през септември са изплатени по-високи инвестиционни разходи, свързани с инфраструктурни проекти, плащания по мярка 60/40 и други. Тук трябва да напомним, че по бюджетен разчет за капиталови разходи са заделени около 2.91 млрд. лева, от които до края на октомври са похарчени близо 438 млн. лева. При това положение хазната има да наваксва в това отношение. Въпросът е до колко тези разходи са оправдани в настоящата ситуация и дали парите, които отидат по това перо, ще допринесат за подпомагане на икономиката или само ще потънат в нечии джобове.
По предварителни данни и оценки на финансовото ведомство приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 32 398,8 млн. лв. (73,0 % от актуализирания годишен разчет). Съпоставени със същия период на 2019 г., данъчните и неданъчните приходи по консолидираната фискална програма към септември 2020 г. се свиват със 763,1 млн. лв., докато постъпленията от помощи нарастват с 362,9 млн. лева. „През последните месеци се наблюдава плавно подобрение при основните данъци, с което постепенно се компенсира натрупаното забавяне през първите месеци след избухването на пандемията“, заявяват от министерството.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2020 г. са в размер на 31 508,0 млн. лв., което е 65,8 % от актуализирания годишен разчет. За сравнение разходите по КФП към септември 2019 г. бяха в размер на 31 534,8 млн. лева. „При съпоставката на разходите със същия период на предходната година следва да се има предвид ефекта в 2019 г. от извършените разходи по реализирането на проекта за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, които са с еднократен характер“, уточняват от финансовото ведомство.
Каквото и да прави правителството до края на годината, няма да е лошо, ако не излиза на дефицит по-голям от 1 млрд. лева, независимо, че има картбланш той да е над три пъти по-висок. При положение, че в края на годината дефицитът не надхвърли 1 млрд. лева, правителството ще позволи на държавната хазна да влезе в 2021-а с фискален резерв от 12-13 млрд. лева (сега той е 13.28 млрд. лева). А това важно предвид заявленията на премиера, че 2021-а ще е много тежка.
Впрочем тези очаквания се потвърждават и от намеренията на управляващите да поискат от Народното събрание с промени в Закона за публичните финанси да свали ограничението върху нивото на дефицита на държавния бюджет, който сега не може да надхвърля 3% от БВП на касова основа. Искането е именно за сваляне, а не за промяна на границата да кажем на 5% или на 7 процента. Което навежда на мисълта, че от сега експертите на финансовото ведомство не могат да се ангажират със сигурна прогноза за бюджетния дефицит. Това не е учудващо предвид заявленията и на БНБ, и на ЕЦБ, и на различни международни финансови институции, че всички прогнози за развитието на икономиката са твърде несигурни. Но именно защото това е така, натрупаните във фискалния резерв пари трябва да бъдат съхранени като буфер срещу бъдещи евентуални шокове.
