46 процента от руснаците твърдо одобряват инвазията в Украйна, докато 23% се противопоставят, според анкета, проведена в цяла Русия седмица след пълномащабното нападение на Москва, съобщава „Вашингтон поуст“.
Телефонно проучване, проведено миналата седмица от група независими изследователски организации, установи сравнително скромна подкрепа за войната на руския президент Владимир Путин в Украйна в сравнение с типичните нива на обществена подкрепа в ранните етапи на минали нахлувания.
Проучването предлага рядка представа за общественото мнение в Русия, тъй като властите там разбиват протестите срещу инвазията и задушават отразяването на независимите медии.
Гари Лангър, експерт по анкети, който управлява изследователска фирма, получи резултатите от проучването от руски изследователски организации и ги сподели с The Washington Post. Той отказа да посочи имената на участващите руски фирми поради рисковете, пред които са изправени, тъй като Москва затяга цензурата, но каза, че преди това си е партнирал с организациите, които той описа като „силни, независими изследователски фирми за проучвания„.
Националното проучване е проведено между 28 февруари и 1 март сред произволна извадка в цялата страна. Участниците са попитани дали подкрепят руската военна операция на украинска територия. Изследователските фирми публикуваха пълния въпросник и набора от данни публично.
46% от анкетираните казаха, че твърдо подкрепят действието, а 13 процента казаха, че донякъде го подкрепят. Приблизително 23% се противопоставиха на операцията, а 13% нямат мнение или отказват да отговорят.
Сред младите хора подкрепата за войната е значително по-ниска, според проучването. Във възрастовата група от 18 до 24 години 29 процента посочват, че подкрепят войната, докато 39 процента са против. Най-голяма подкрепа за войната, 75 процента, е сред респондентите на възраст 66 и повече години.
По-малко от половината от респондентите, които живеят в градове с повече от 1 милион души – 48 процента – подкрепиха инвазията. По-висок дял от руснаците, които съобщиха, че личните им финанси са се подобрили или останали стабилни през последната година, подкрепиха войната, в сравнение с респондентите, които казаха, че финансовото им състояние се е влошило.
Резултатите са още по-поразителни, като се има предвид липсата на надеждна информация в Русия за инвазията и кървавите й последици, каза Лангер. Кремъл и държавните медии наричат евфемистично атаката срещу Украйна като „специална военна операция“, предназначена да „освободи“ украинците и да „денацифицира“ страната.
Истината се намира трудно. Някои от малкото останали независими новинарски издания в Русия затвориха или спряха дейността си, а Кремъл ограничи чужди уебсайтове и напълно блокира Facebook. Законът за „фалшиви новини“, който Путин подписа миналия петък, криминализира противоречието с официалната линия на Кремъл. Самото описване на войната като такава може да доведе до 15-годишна присъда, създавайки очевидни предизвикателства за онези, които искат да проведат точни проучвания там.
„Имайки предвид държавния контрол върху медиите и информацията в Русия и естествената тенденция на населението по света да се обединява около своето лидерство по време на криза, е изненадващо да видим това сравнително ограничено ниво на подкрепа за Путин и действията на неговото правителство„, каза Лангер.
Преди инвазията, докато руските войски се струпват около границите на Украйна, проучване, публикувано от независимата руска социологическа агенция Левада център, установи, че 56% от руснаците казват, че глобална война е един от най-големите им страхове.
Все пак има много доказателства за обществена подкрепа за руската инвазия – или поне липсата на широко разпространена критика. Докато някои руски знаменитости и олигарси изразиха опозиция срещу войната и хиляди протестиращи бяха арестувани в градове в цяла Русия, други празнуват. Извън либералните кръгове, обществената критика е на относително малка.
Резултатите се различават от тези от проучване, проведено от правителствената социологическа фирма VCIOM, която казва, че е открила 71 процента подкрепа за „решението за провеждане на специална военна операция“. Това е в сравнение със 75 процента от руснаците, които подкрепиха военните действия на Москва в Чечения през 1999 г., и 91 процента за анексирането на Крим от Путин през 2014 г.
Въпреки че проучването на VCIOM установи по-висока подкрепа за инвазията в Украйна, отколкото независимото проучване, забележителни тенденции се появяват и от двете, каза Лангер – „това са значително по-ниска подкрепа за войната в Украйна сред по-младите в Русия, сред жителите на градовете и сред хората, които се борят финансово или икономически.“
Очевидното ниво на обществена подкрепа за руската инвазия в началото може да създаде проблеми за Путин, ако войната се проточи, каза Лангер, като посочи низходящата траектория на подкрепата за минали руски нахлувания и американски войни във Виетнам и Афганистан.
„Войните като тази и тези които се проточват, бързо губят обществена подкрепа„, каза Лангер.
„Добавете към това уязвимостта на подкрепата за войната, когато тя има не само ужасни човешки последици, но и широки икономически последици и ще имате рецепта за потенциална трудност за Путин по отношение на поддържането на обществената подкрепа занапред„.
