Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. Това е мнението на три екоорганизации – WWF, Грийнпийс и сдружение „За Земята“.
По време на откриването на форума „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“ двама от организацията са направили демонстрация. Събитието се провежда в София с участието на Франс Тимерманс, еврокомисаря Мария Габриел и премиера Стефан Янев.
След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства, както и всички други потърпевши от климатичната криза.
Според екоорганизациите, икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Те изтъкват, че въглищни централи са на ръба на финансов и технически колапс и за това се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация, но не уточняват какви конкретни стъпки да бъдат направени.
Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната, пишат екоорганизациите. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.
Позовавайки се на Междуправителствения панел за климатичните промени, че до 2030 г. може да бъде ограничено покачването на глобалната температура и да бъдат предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г.
Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз, смятат екоорганизациите. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.
Екозащитниците изтъкват, че най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар.
Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите, изтъкват защитниците на зелената енергия.
По думите на Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF, отговорността на бъдещото правителство е намирането на работещо решение за максимално бързо затваряне на въглищните мощности, при осигуряване поминъка и икономическото развитие на въглищните региони. Затова трябва да бъдат изготвени конкретни стъпки, мерки и инвестиции, подпомогнати от Фонда за справедлив преход и европейските програми, и преди всичко водещи към реална трансформация към възобновяема енергия и кръгова икономика, коментира Георги Стефанов. По думите му Румъния и Гърция дали пример, че това е възможно в рамките на по-малко от едно десетилетие.
Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение с държавите от региона, смятат еколозите. Те дават пример с Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване.
Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести, убедени са те.
Еколозите изтъкват поскъпването от началото на годината цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски.
