Обединени земеделци предлагат създаване на антикризисен фонд във всяка община, която да се финансира с отчисления от местните данъци и такси. В условията на кризата българските села се оказаха притегателен център за много наши сънародници, което показва необходимостта от насочване на допълнителен финансов ресурс и инвестиции в модернизация на инфраструктурата и създаването на заетост.
Това заяви при откриването на конференция за развитието на българското земеделие и селските райони в процеса на евроинтеграция председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева.
Земеделците настояват в големите търговски вериги и супермаркетите минимум 50% от селскостопанската продукция в свеж и в преработен вид да е българско производство.
От Обединени земеделци предлагат въвеждане на платформа за електронно управление на агросектора – освен чрез дистанционна комуникация и подаване на документи по електронен път, да се организира и реализацията на земеделската продукция чрез система от онлайн борси и тържища.
Председателят на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание Мария Белова представи актуални законодателни промени в аграрната политика на страната и подкрепата за сектора срещу COVID 19. Сред водещите законопроекти са тези за управление на агрохранителната верига и за храните. Мария Белова акцентира на изцяло новият Закон за розата, който регламентира на национално ниво производството и преработката на маслодайна роза.
Други важни изменения, внесени на 23 октомври, са тези в Закона за водите, касаещи земеделските производители. Промените предвиждат, предвид сушата и тежката стопанска година, всеки земеделски производител да има право на водовземане до 50 куб.м. в денонощие за земеделски цели. Тя изрази надежда в най-кратки срокове законопроектът да бъде гледан в пленарна зала.
Съветникът на министъра на земеделието и храните Мария Христова представи българската позиция за промените в Общата селскостопанска политика (ОСП). Тя подчерта, че приетият преходен регламент предвижда 2021 и 2022 г. да останат преходни. Стратегическият план, който се изготвя в момента на национално ниво, ще влезе в сила от 2023 г. и ще обхване периода до 2027 г., посочи експертът.
Средствата по директните плащания ще се увеличат от 5.3 на 5.6 млрд. евро. Относително се запазва и финансирането по Програмата за развитието на селата и селските райони (ПРСР), добави Христова.
За следващите 7 години ОСП остава приоритетна и плащанията се запазват, което е и една от основните позиции на България.
Друга наша позиция е за изравняване на плащанията, която по думите й среща съпротива от големите държави. Въпреки това обаче ще има „доста висока степен на конвергенция, на която се дължи увеличението от 300 млн. евро в Първи стълб за директни плащания“.
Страната ни настоява и за запазване на т. нар. обвързана подкрепа, чрез която се запазват най-уязвимите сектори, които се намират в селски райони.
Друг успех за България е включването в преходния регламент на удължаването на преходната национална помощ до 2027 г., инструмент, срещу който ЕК е твърдо против. Тя изрази надежда, че при предстоящия триалог между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия този успех ще бъде запазен.
Една от основните форми в ОСП е въвеждането на т. нар. екосхеми – едногодишни плащания, които ще бъдат на хектар или животинска единица и ще заместят зелените плащания. Те ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.
Друго изискване е част от директните плащания на всяка страна членка да отиват за подпомагане на малките и средните стопанства. В пакета ще има задължителен бюджет за директни плащания, които трябва да бъдат определени окончателно в триалога между ЕС, ЕП и ЕК.
На форума бяха дискутирани необходими законодателни промени в аграрната политика на страната както и подкрепата за земеделския сектор за намаляване на последиците от пандемията с Ковид – 19. Форумът обсъди българската позиция за промените в ОСП и новите възможности за подкрепа на българското земеделие чрез средствата на еврофондовете.
