Най-добре се бори инфлацията с производството на стоки и услуги, които някой ще купи. Това заяви пред bTV банкерът Левон Хампарцумян по повод увеличението на минималната работна заплата.
Той отбеляза, че стоките и услугите, които предлагаме, не са пораснали с 19%. Тези пари допълнително щели да помпат инфлацията или ще пречат на по-бързото ѝ спадане, ако има такава тенденция. Това ще ни отдалечава от еврозоната, други стратегически цели на България може да бъдат затруднени, прогнозира експертът.
Относно очакваното от 1 януари повишаване на минималната работна заплата на 933 лева Хампарцумян заяви, че такова увеличение трябва да се прави грамотно и постепенно, така че да има минимално отрицателно влияние върху развитието на икономиката.
Парите, които държавата дава като минимална работна заплата, са резултат от усилията, труда и успеха на икономически активната част от населението, изтъкна той.
Според него голямото неравенство между доходите на хората у нас не бива да се бори с административно увеличаване на минималната работна заплата.
Бизнесът по негови думи е прагматичен. Извън София бизнесът, който няма да може да плаща минималната работна заплата, щял да започне да назначава на половин работен ден.
„Проблемът е малко по-различен от гледна точка на това, което е записано в поне три международни правни документа, към които България е страна – Директивата на Европейския парламент, която е свързана с ефективни минимални работни заплати, с Конвенция 131 на Международната организация на труда – в която се залагат икономически и социални измерения на минималната работна заплата, и с Европейската социална карта, която говори за справедливи минимални работни заплати“, посочи на свой ред бившият министър на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Той подчерта, че минималната работна заплата трябва да покрива основни жизнени потребности.
Хампарцумян отбеляза, че безплатни банкови сметки ще има. Логистиката обаче щяла да бъде доста по-сложна.
