През 2024-25 г. правителството ще се съсредоточи върху по-нататъшното подобряване на събираемостта на данъците. Репресиите срещу укриването на данъци и подобренията в публичната администрация трябва да намалят фаворизирането на бизнеси с добри политически връзки. Въпреки че има широк консенсус относно ниските данъци, последиците от икономическата рецесия през 2020 г. и значителната фискална експанзия може да накарат правителството да повиши общата данъчна тежест през 2024 г., но това не е основната ни прогноза.
Това се казва в актуалната прогноза за България на „Икономист интелиджънс юнит“ от ноември, в която се подчертава, че данъчната тежест в страната е малко над 29.2% от БВП (през второто тримесечие на 2023 г.), като в ЕС само в Ирландия и Румъния тя е по-ниска. Съветът към бизнеса на анализаторското звено на групата, издаваща списание „Икономист“ е да задели средства за повишаване на заплатите. Причината е, че правителствената политика, понижаващата се инфлация до все пак относително високи нива (т.е. намалени приходи в абсолютни измерения при запазващи се повишени нужди за погасяване на заеми) и влошаващият се недостиг на работна ръка може да ги изненадат неприятно през 2024 г.
Служителите може да поискат допълнителни големи увеличения на заплатите през следващите тримесечия, а компаниите трябва да са наясно, че разходите за труд може да се увеличат отново значително през 2024 г., което ще намали конкурентоспособността и маржовете им на печалба, както и ще намали желанието на някои предприятия да наемат нов персонал.
Очакваното повишаване от 1 януари на минималната заплата с около 20% до 933 лева ще увеличи и средните заплати (в частния сектор – по-бавно), като реалните заплати ще се увеличат с 6.3% (при предишна прогноза от 2.4%).
Но, погледнато от друга страна, рисковете, идващи от пазара на труда, са умерени като вероятност, въздействие и интензитет, включително защото въпреки бързото увеличение средните заплати все още остават най-ниските в ЕС.
Еврото и инфлацията
В следващите две години има няколко фактора, за които трябва особено да се внимава, като един от тях е дали България ще въведе еврото от 1 януари 2025 г.
Но въпреки това заради обвързаността, създадена от валутния борд, много неща зависят от действията на Европейската централна банка. На 10 ноември тя определи лихвата на 4.5% и авторите от „Икономист интелиджънс юнит“ очакват това ниво да се задържи поне до средата на 2024 г., след което да има понижение през второто полугодие. Въпреки това налице е растящ риск ЕЦБ да бъде принудена (инфлацията в еврозоната през септември бе 4.3%, доста над целта от 2% за годината) да вдигне лихвите в началото на следващата година или да отложи понижаването им за 2025 г.
БНБ ще бъде принудена да следва тази логика, което означава запазване на повишените разходи на домакинствата за погасяване на кредити и намаленото им търсене, особено на потребителски стоки.
Политическата стабилност
В този контекст бизнесът се интересува от рисковете за политическата стабилност. Оценката за тях е, че те остават значителни, макар политическата криза да изглежда временно отшумяла. Мащабни антиправителствени или друг тип бурни протести са малко вероятни през 2024-25 г. Правителството ще остане на поста си през този период, но рискът от предсрочни избори ще нараства с времето, казват анализаторите.
Пик на недоверието и враждебността между ПП-ДБ на ГЕРБ вероятно ще има около 6 март, когато трябва по ротационен принцип да се смени министър-председателят. В навечерието всяка партия ще се стреми да защити влиянието си върху ключови министерства и правителствени структури.
👉 „Обществената подкрепа не се е променила значително след парламентарните избори през април 2023 г. и съставът на парламента няма да се промени значително при евентуални предсрочни избори. Това е една от малкото причини сегашното правителство да е съхранено.
☝ Търканията между двете най-големи партии в парламента, които подкрепят правителството – ГЕРБ и коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – ще се изострят колкото по-дълго съществува коалицията. Следователно разработването на политики ще бъде бавно и реформите ще се приемат със закъснение.“
👍 Следващите парламентарни избори са насрочени за 2027 г., но има много висок риск от предсрочни, макар че всички партии искат да избегнат повторение на политическата нестабилност.
Фискални приходи и разходи
Но каквито и да са споровете за проекта за Бюджет-2024, в „Икономист интериджънс юнит“ смятат, че фискалните разходи ще се ускорят догодина заради растящите разходи за повишени минимални заплати, пенсии и някои капиталови разходи. Балансът по консолидираната фискална програма ще е на дефицит от 2.9% от БВП догодина, като вероятно тази ще е тенденцията в политиката и нататък, макар и по-смекчена:
Властите вероятно ще се въздържат от евентуално повишване на данъци, защото това ще подкопае конкурентно предимство на България в ЕС като една от държавите с ниски ставки, би ограничило бъдещи инвестиции и ръста на търговията, допълва докладът.
Следват познати в България констатации за проблемите и плюсовете за правенето на бизнес в страната:
- Съдебната система е бавна и непрозрачна, което затруднява изпълнението на договорите и повишава риска местните компании да бъдат облагодетелствани пред чуждестранните в съдебния процес.
- Административната и правна система продължават да страдат от неефективност и корупция. Европейската комисия оказва натиск върху страната основно за корупцията, организираната престъпност и слабата съдебна система, които пречат на политическата и институционалната ефективност. Новото правителство сега работи за прилагане на конституционни реформи, които ще решат много от въпросите, повдигнати от Комисията и Съвета на Европа.
- Икономиката на България вероятно ще претърпи забавяне през 2023 г., но все още ще бъде една от най-добре представящите се икономики в ЕС (с растеж значително над средния за ЕС)
- Българският туристически сектор и някои индустриални подкатегории (като производство на електроенергия и производство на оръжие) ще останат с добри резултати и ще подкрепят растежа.
- Пикът на шока върху доходите на домакинствата ще премине и частното потребление да стимулира растежа през 2024 г. Спестяванията на домакинствата обаче намаляват като част от тенденция в целия ЕС и доверието на потребителите остава намалено.
- Стабилността на лева би била изложена на риск само ако балансът по текущата сметка се влоши значително, което авторите не очакват, или ако достъпът до външно финансиране се затегне. Но този риск остава нисък.
- Професионалното обучение остава недостатъчно, като образователните възможности често не съответстват добре на изискванията на работодателите, въпреки че реформите постепенно ще променят това.
- Основните рискове са свързани с наемането и задържането на работници със специализирани умения на по-високо ниво, тъй като много от тях ще продължат да се местят в чужбина. Но в периода 2026-2028 г. битката за намиране квалифицирани кадри и таланти може да стане толкова ожесточена, че заплащането за тях да се повиши толкова, че мнозина от тях да изгубят желание за напускат страната.
Рисковете, породени от неадекватната пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура, ще останат причина за безпокойство, тъй като транспортната мрежа в много случаи е зле поддържана и недостатъчна, за да посрещне нуждите на бизнеса, а публичните финансови ресурси все повече ще се насочват към подпомагане на бизнеса и домакинствата. Но финансираните от ЕС проекти и плановете на новото правителство ще смекчат тези рискове, смятат в „Икономист интелиджънс юнит“.
Разглежданият петгодишен период е разделен на две групи:
2024-2025
- Съдебната реформа е завършена. Реформи за подобряване на управлението на държавните фирми.
- България се интегрира повече в европейския финансов апарат. Банковите сливания продължават.
- Прекъсванията във веригите на доставки намаляват. Правителството активно се опитва да привлече чуждестранни инвеститори.
- Реформата на митниците и събирането на приходи продължава. Данъчните процедури се подобряват. Запазва се ниският плосък данък върху печалбите и доходите. Временният данък за целия ЕС върху свръхпечалбите в енергийния и петролния сектор остава в сила.
- Повишено финансиране за образование и обучение, с акцент върху професиите, необходими на пазара на труда. Украинските бежанци се интегрират на пазара на труда, помагайки за запълване на празнините на пазара.
2026-2028
- Политиката на конкуренцията и защитата на частната собственост се подобряват под натиска на ЕС.
- Допълнителни опити за привличане на чуждестранни инвестиции чрез намаляване на бюрокрацията и гъвкави стимули. България става член на ОИСР и подобрява инвестиционния климат.
- Търговските бариери намаляват, докато съседните страни се придвижват към членство в ЕС. Прилагат се въглеродните мита на ЕС.
- Допълнителни подобрения в събирането на данъци. ЕС реформира данъчното облагане на дигиталните и мултинационалните компании.
- По-нататъшно повишаване на ефективността, произтичащо от чуждестранно участие. Небанковото финансиране се увеличава постепенно.
- Разходите за здравеопазване нарастват на фона на постепенните реформи.
