Световната здравна организация и около 500 експерти за първи път дефинираха какво означава една болест да се разпространява по въздуха, съобщава „Ройтерс“.
Целта е да се избегне объркването в началото на пандемията от COVID-19, което според някои учени е струвало човешки животи.
Базираната в Женева здравна агенция на ООН днес публикува технически документ по темата. В него се посочва, че това е първата стъпка към разработването на начини за по-добро предотвратяване на този вид предаване, както за съществуващи заболявания като морбили, така и за бъдещи заплахи от пандемия.
Документът заключава, че описанието „по въздух“ може да се използва за инфекциозни болести, при които основният тип предаване включва патогена, пренасян или намиращ се във въздуха, в съответствие с други термини като „водни“ болести, които се разбират в различните дисциплини и от обществеността.
За дефиницията допринесоха близо 500 експерти, сред които физици, специалисти по обществено здравеопазване и инженери, мнозина от които не бяха съгласни по темата в миналото.
В миналото агенциите са изисквали високи нива на доказателство, за да обявят, че дадена болест се разпространява по въздух, което изисква много строги мерки за ограничаване; новото определение посочва, че рискът от излагане и тежестта на заболяването също трябва да се вземат предвид.
Предишните разногласия бяха съсредоточени и около това дали инфекциозните частици са „капчици“ или „аерозоли“ въз основа на размера, от който новата дефиниция се отдалечава.
През първите дни на COVID-19 през 2020 г. около 200 учени по аерозолите се оплакаха публично, че СЗО не е предупредила хората за риска вирусът да се разпространи във въздуха. Това според тях е довело до прекомерно подчертаване на мерки като миенето на ръцете за спиране на вируса вместо до фокус върху проветряването.
През юли 2020 г. СЗО посочи, че са се появили доказателства за разпространение по въздуха, но нейният тогавашен главен учен Сумия Сваминатан – която започна процеса за определяне на дефиниция – впоследствие заяви, че СЗО е трябвало да бъде по-категорична „много по-рано „.
Нейният наследник Джеръми Фарар отбеляза, че новата дефиниция не се отнася само за COVID-19, но добави, че в началото на пандемията е имало липса на налични доказателства и експертите, включително СЗО, са действали „добросъвестно“. По това време той беше ръководител на благотворителната организация Wellcome Trust и съветваше британското правителство относно пандемията.
Фарар заяви, че приемането на определението, съгласувано между експерти от всички дисциплини, ще позволи да започнат дискусии по въпроси като проветряването в редица различни среди – от болници до училища.
Той го сравни с осъзнаването, че пренасяните по кръвен път вируси като ХИВ или хепатит Б могат да се разпространяват от медици, които не носят ръкавици по време на процедури.
„Когато започвах практиката си, студенти по медицина, медицински сестри, лекари – никой от нас не носеше ръкавици, за да вземе кръв. Сега е немислимо да не носите ръкавици. Но това се случи, защото всички се съгласиха какъв е проблемът, съгласиха се относно терминологията. Промяната в практиката дойде впоследствие„, обясни той.
