Лидерите на ЕС възнамеряваха да обсъдят членството на Украйна, Молдова и Грузия, както и ускоряване на процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани. Но сега танковете на Вагнер обърнаха дневния ред, пише „Дойче веле“.
Краткотрайният опит за преврат на групата Вагнер в Русия и последиците от него за военното ръководство на Москва във войната срещу Украйна внезапно се превърнаха в тема номер едно за обсъждане на предстоящата двудневна среща на върха на ЕС – където представители на всички 27 държави-членки ще се срещнат в Брюксел този четвъртък и петък.
Въпреки че председателят на срещата на върха Шарл Мишел спомена ситуацията в поканата си за участие, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сега ще говори на обяда по откриването на срещата и със сигурност ще подхрани дискусията.
Столтенберг предупреди ЕС и Запада да не подценяват Русия след събитията от уикенда. Генералният секретар на НАТО възнамерява да обсъди какво ще означава за ситуацията със сигурността в Европа, когато Евгений Пригожин и части от частната му армия заемат позиции в Беларус.
Президентът на Литва Гитанас Науседа вижда страната си под заплаха в резултат на последните събития и призова за по-нататъшно укрепване на източния фланг на НАТО. В сряда Науседа, който ще бъде домакин на следващата среща на върха на НАТО след две седмици, пътува до Киев, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски.
Ще влезе ли Украйна в ЕС?
Перспективите на Украйна за присъединяване към Европейския съюз също са планирани да бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС, тъй като Зеленски продължава да настоява за началото на официалните процедури за членство преди края на годината.
Остава неясно дали Брюксел е склонен да предприеме тази стъпка. Въпреки това Европейският съвет трябва да „изпрати ясен сигнал, че заставаме зад Украйна… че подкрепяме Украйна по пътя към свобода и мир. А също и по пътя й към членство в ЕС“, каза Анна Люрман, държавен министър на Германия във Федералния Чуждестранен офис.
Люрман и нейните 26 колеги са отговорни за подготовката на срещата на върха. Освен всичко друго, разговорът има за цел да привлече допълнителна финансова и военна помощ за Украйна. Срещата още веднъж ще подчертае ангажимента на ЕС да предоставя подкрепа „колкото е необходимо“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Европейската комисия наскоро поиска бюджетните средства за дългосрочна помощ за Украйна и отбранителни проекти на ЕС да бъдат увеличени с 66 милиарда евро до 2027 г., но досега страните членки отхвърлят идеята. Австрийският федерален министър за ЕС, Каролине Едщадлер, например, каза, че Европейската комисия трябва първо да „използва въображението си“, за да пренареди своя бюджет от около 1,1 трилиона евро, вместо да изисква повече пари.
Ускорен процес на членство за държавите от Западните Балкани?
Държавните и правителствените ръководители не само ще се занимават с молбите за членство, които са одобрили за Украйна, Молдова и Грузия миналата година, но и ще трябва да се справят с процесите на присъединяване на шест държави от Западните Балкани, които се проточват от години. Преди срещата на върха дипломати от ЕС казват, че се полагат усилия за ускоряване на процеса.
Все пак остава неясно как в действителност ще се развият тези усилия. „Не искаме да оставяме настрана страните от Западните Балкани“, каза държавният секретар на Хърватия Андрея Метелко-Згомбич: „Бихме искали също да видим силно послание към нашите шест партньора от Западните Балкани, защото те трябва да могат да предприемат конкретни стъпки .Те трябва да им дадат възможност също да продължат напред по своя европейски път.“
Напрежението между Сърбия и Косово, което Сърбия разглежда като отцепваща се провинция, продължава да бъде най-голямата пречка за постигането на тази цел. На срещата на върха трябва да бъде обсъдено решение на конфликта, който редовно избухва в насилие. Предишните опити на външния министър на ЕС Жозеп Борел да посредничи обаче останаха неуспешни.
Къде е стратегията на ЕС за Китай?
Продължаващата война на Русия срещу Украйна продължава да измества редица други въпроси от дневния ред на външната политика на заден план. Сред тях е необходимостта от обсъждане на отдавна закъснялата обща позиция на ЕС спрямо Китай. Говорейки с DW, Франческа Гирети от Института за китайски изследвания на Меркатор каза, че подобна стратегия всъщност все още не е реализирана.
„Има рамка, която описва Китай като партньор, съперник и конкурент. Тази рамка ще остане. Няма да има ревизия“, каза тя. „Има ли една стратегия? Не. Няма стратегия, която съгласувано да обединява всичките 27 държави-членки. Има различни интереси, различни приоритети.“
Ръководството в Пекин, добави Гирети, разбира се осъзнава това и действа съответно, преговаряйки с отделните държави-членки на ЕС. Тя каза, че е важно да се признаят рисковете на икономическите отношения и да се управляват, без да се прекъсват връзките изцяло. Германският канцлер Олаф Шолц и Европейската комисия наричат подхода „намаляване на риска“, а не „отделяне“ от изключително важните пазари на Китай.
ЕС продължава ли да се бори за миграцията?
На фронта на миграцията се очаква унгарският премиер Виктор Орбан отново да предизвика вълни. Той и неговият полски колега, премиерът Матеуш Моравецки, казват, че възнамеряват да протестират срещу последните реформи на миграционната политика на ЕС.
Преди срещата Орбан каза пред германския таблоид „Билд“, че няма намерение да плаща 20 000 евро за всеки мигрант, който Унгария отказва да приеме. „Похарчихме повече от 2 милиарда евро, за да защитим Шенгенското пространство срещу нелегални имигранти. Не сме получили нито цент от Брюксел. Защо трябва да плащаме повече“, каза той.
Нещо повече, Орбан смята новия процес на миграция, договорен преди три седмици от вътрешните министри на ЕС, за твърде мек. Той каза, че това по същество казва на трафикантите на хора просто да продължат да правят това, което вече са правили от години.
