Сметната палата отправя 11 препоръки към министъра на здравеопазването относно здравните мерки срещу COVID-19.
От институцията посочват, че въпреки предприетите действия на здравните власти и осигурените средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия от коронавирус, България е сред страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. Според Сметната палата причина за това е липсата на ефективна ваксинационна кампания.
Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина, страната отчита бавен процес на ваксиниране и едва около 30% ваксинално покритие.
Това е заключението в доклада на Сметната палата след одит за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г. В него се предоставя информация както за предприетите мерки, така и за отражението на пандемията върху здравноосигурителната система и социално-икономическия живот у нас.
В документа се отбелязва, че в началото на пандемията, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в страната в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. обаче се наблюдава обратната тенденция – средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС.
Анализът установява, че от осигурения финансов ресурс за 2020 г. и 2021 г. изразходваните средства за подкрепа на персонала, ангажиран с предотвратяване разпространението на COVID-19, значително превишават средствата за лекарствени продукти и ваксини.
Сметната палата констатира, че е създадена подходяща нормативна основа за ефективно управление на пандемията чрез законосъобразно и своевременно въвеждане на противоепидемични мерки и контрол върху тяхното прилагане. Определен е правителствен подход и изискване за приемане на национален план за готовност и действие при епидемия и пандемия. Още през януари 2020 г., преди обявяването на пандемията от СЗО, стартира създаването на необходимата организация за ограничаване на разпространението, диагностика, лечение и наблюдение при COVID-19, въвеждане на противоепидемични мерки и издаване на препоръки и указания за изпълнението им. Липсата на ефективно функциониращ орган за цялостната организация, координация и управление на дейностите по плана възпрепятства през 2021 г. реализирането на възприетия подход към управлението на пандемията.
Друг извод е, че са осигурени оптимални възможности и достатъчно финансови средства за провеждане на клинични и лабораторни изследвания на заболели от COVID-19; преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на готовност при пандемия; закупуване на медицинска апаратура, лични предпазни средства и лекарствени продукти.
Отчетените разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. възлизат на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала.
За ваксини са разходвани над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти – близо 167 млн. лв. Разходите във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 пък са 850 хил. лв. От държавния бюджет са осигурени 80% от средствата за извършените плащания по плана, а останалите 20% са средства от Европейския съюз.
Сметната палата посочва, че установяването на случаите на COVID-19 се извършва в определените от МЗ клинични лаборатории, които постепенно нарастват от три в началото на пандемията до 97 към края на 2020 г. и 123 към края на 2021 г. Неравномерното териториално разположение на определените лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и лесен достъп на значителна част от населението в малките населени места и три областни града, отчита се в доклада.
От началото на 2020 г. до края на 2021 г. са направени общо 7 459 348 теста за установяване на COVID-19. От тях 747 108 са положителни, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.
Сметната палата отбелязва, че заплатените средства през 2020 г. и 2021 г. от НЗОК за лечението на хоспитализирани пациенти с COVID-19 по клиничните пътеки са близо 320 млн. лв., а по клиничните процедури – 206 млн. лв. За същия период заплатените средства от НЗОК за работа при неблагоприятни условия са над 1 млрд. лв. Над 756 млн. лв. са заплатени на изпълнителите на болнична медицинска помощ.
От Спешна помощ са обслужени 670 244 спациенти, или 90% от потвърдените случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841 (70%).
От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациенти с COVID-19, (85% от всички потвърдени случаи). Извършени са 581 707 първични прегледи и 231 496 вторични.
Между 2020 г. и 2021 г. в лечебните заведения са приети 211 760 пациенти, или 28% от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациенти, или 8,4% от хоспитализираните, лекувани в условията на липсващ утвърден медицински стандарт в България „Анестезиология и интензивно лечение“. През 2021 г. броят на хоспитализираните нараства близо три пъти в сравнение с 2020 г. Най-голям е броят на приетите в болница в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно отделение в София град (4 309), Русе (1 308) и Пловдив (1 253).
По данни на здравното министерство за периода 2020-2021 г. общо над 1,9 млн. души. са поставени под задължителна карантина. Реалният им брой обаче е по-голям поради невъзможност на информационната система да експортира реалния брой по различни причини.
Осъществени са близо 250 000 проверки от РЗИ за спазване на въведените временни противоепидемични мерки. Платените глоби и имуществени санкции обаче са незначителни в сравнение с наложените за нарушение на противоепидемичните мерки, отчитат от Сметната палата.
Към края на 2021 г. са доставени 8 331 795 ваксини, които са достатъчни за подлежащото на ваксиниране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със завършен ваксинационен курс обаче са едва 29,8%. Лицата със завършен ваксинационен курс са най-много във възрастовата група от 40 до 69 години – над 1 млн. души (56% от общо ваксинираните лица).
Сметната палата посочва, че в резултат на ниския темп на ваксиниране в страната се появява риск от бракуване на закупените ваксини поради изтичащ срок на годност. Взема се решение за препродажба или дарение на неизползваните и налични количества. Общо в периода 2020-2021 г. са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 г. е извършено и дарение на още над 3 млн. дози.
В доклада се отбелязва, че в началото на пандемията стриктното прилагане на противоепидемичните мерки ограничава заболяемостта и намалява смъртността от COVID-19. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, поради ниското ваксинално покритие съществено нарастват смъртните случаи, като се регистрират два пика – през 13-та и между 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания.
По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 души, от които 8 031 през 2020 г., включително 100 души медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., от които 78 души медицински персонал. От починалия медицински персонал броят на лекарите превишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София-град, най-малко – в област Търговище. Най-висока смъртност е регистрирана сред лица на възраст между 70-79 години – общо 10 894 души, и сред тези на възраст между 60-69 години – общо 7 114 души. Най-ниска пък е смъртността на лицата на възраст между 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години – 724 души.
По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички смъртни случаи в страната, а през 2021 г. – 18,5%.
Въз основа на данните Сметната палата отчита, че в началото на пандемията с въведените и противоепидемични мерки в България е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в сравнение със средната за ЕС, като тази тенденция се запазва до декември 2020 г., когато е регистриран първият пик на смъртност в България. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция и средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС. По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14, 2% на 38%), Словакия (от 10,5% на 35,7%), Естония (от 2,3% на 19,4%) и Латвия (от 1,5% на 21,7%). В доклада се изтъква, че всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните и високо ниво на ваксинално покритие.
Подчертава се, че освен ефектите върху функционирането на здравната система, живота и здравето на хората, COVID-19 има значителен социално-икономически ефект. Високата заболеваемост през 2021 г. води до двойно увеличаване на издадените болнични листове с диагноза COVID-19 в сравнение с издадените година по-рано – от около 204 000 на близо 423 000 броя.
През 2020 г. общата изплатена сума за обезщетения за временна неработоспособност поради COVID-19 възлиза на над 68 млн. лв., а през 2021 г., поради значително повишената заболеваемост, тя се увеличава почти двойно и е за близо 140 млн. лв. Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното обществено осигуряване, а значителният брой дни, които лицата прекарват в отпуск поради временна нетрудоспособност вследствие на COVID-19, води до неблагоприятни ефекти върху икономическия, социалния и културен живот в страната, посочва се в доклада.
Здравният министър трябва да предприеме мерки за изпълнението на 11-те препоръки и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31 октомври тази година.
