България изпитва критична нужда от поддръжка и модернизация на пътищата, за което е необходимо устойчиво инвестиране. Изградената вече ТОЛ система трябваше да спомогне за подобряването на управлението на трафика, безопасността, националната свързаност и да увеличи сигурността по пътищата. На практика тя се превърна в заложник на политически и корупционни зависимости. Това показва анализ на Института за пътна безопасност.
Според него България е единствената страна в Европейския съюз, в която ТОЛ системата работи на загуба.
Πpиxoдитe oт cъбpaнитe тaĸcи дo мaй мeceц тaзи гoдинa, ca 205 млн. лв., ĸoeтo e нaпoлoвинa пo-мaлĸo oт cъбpaнитe 392 млн. лв. пpиxoди oт eлeĸтpoнни винeтĸи пpeз 2019 г. (ĸoгaтo вce oщe нямaшe тoл cиcтeмa). A тpябвa дa ce cъбepaт пoнe oщe 185 млн. лв. дo ĸpaя нa гoдинaтa, зa дa мoжe cиcтeмaтa пoнe да ce caмoиздъpжa. В същото време е налице напълно погрешна концепция за управление.
Тя се изразява в:
– необосновано раздут щат от служители (912 души), при похарчени 180 млн. лв. за видеонаблюдение и сателитен контрол;
– при общ брой от 295 рамки за установяване на нарушения работят само 28 броя;
– не са обработени над 200 000 броя нарушения;
– необосновано е намален обхватът на ТОЛ системата, както е и налице престъпно ниската тарифа на изминат километър.
Всичко това превръща българската държава в донор на международния и национален превоз на стоки и товари. Надеждите, че служебното правителство ще промени и изсветли управлението на ТОЛ системата също са останали напразни. Единственото нещо, което се направи, бе да се подмени ръководството с конкурс, при който отново нямаше публичност на концепциите.
От Института за пътна безопасност настояват незабавно да се оптимизира обхвата на таксуваната мрежа, както и да се съкрати необосновано големия брой служители в ТОЛ управлението.
