Ротация или предсрочни избори – това е въпросът? Има разнообразие от фактори, които ще формират отговора по тази ключова за страната тема. Един от тези фактори обаче несъмнено ще бъде свързан с времето. На този етап може да се каже, че ПП/ДБ се стремят към по-бързо развитие, докато ГЕРБ/СДС предпочитаха изчакването и даваха знаци, че забавянето на ротацията не би ги притеснило и дори го предпочитат. Всичко това стана съвсем ясно след изнервената реакция на Бойко Борисов на оставката на премиера Николай Денков.
Сигнали от страна на Борисов в полза на забавянето на оставката имаше предостатъчно през последните седмици. Председателят на ГЕРБ дори твърдеше, че неговите депутати може и да не гласуват оттеглянето на Денков, ако то не е съобразено с техния тайминг. Премиерът в оставка обаче реши да бъде точен спрямо договорките преди 9 месеца и спази всичко прецизно и буквално. Очевидно Денков не желаеше да поеме риск за попадане в капан. Ако не беше подал оставка точно в деня, в който изтекоха неговите 9 месеца, той ставаше уязвим. Уязвима ставаше и формацията ПП/ДБ като цяло. При това положение денят на оставката щеше да се наложи да бъде допълнително договарян, а по този начин се отваряше широко вратата за допълнително договаряне на ред други неща, свързани с ротацията.
Очевидно е, че ПП/ДБ желаят да се придържат максимално към договореното през миналата година при стартирането на кабинета „Денков – Габриел“. Докато за ГЕРБ целта е възползване от всички луфтове, налични в договореностите и по възможност предоговаряне на вече уточнени обстоятелства. Ето тази ситуация точно превръща времето във важен фактор. Колкото повече е времето, толкова по-дълго може да се разговаря, преговаря и размотава. Колкото времето е по-малко, толкова по-голяма е вероятността да има придържане към първоначалните договорености, съобразно които да се случи ротацията и кабинетът да продължи съществуването си с премиер Мария Габриел.
Надцакването и надиграването между двете основни формации от парламентарното мнозинство идва по линията на поемането на отговорност за евентуални предсрочни избори, в случай че се стигне до такива. В тази хипотеза всяка една от формациите ще търси начин да прехвърли отговорността на другата. Всеки един детайл ще бъде представян и използван като аргумент от ГЕРБ срещу ПП/ДБ и от ПП/ДБ срещу ГЕРБ. Такъв детайл, прераснал в аргумент, щеше да бъде и забавената оставка на Николай Денков, ако той не я беше подал навреме. Или казано с други думи, подаването на оставка от Денков в последния ден от деветия месец беше логично и очаквано действие. И Денков, и ПП/ДБ щяха да търпят негативи, ако това не се беше случило, независимо от развитието на ситуацията оттук нататък – ротация или предсрочни избори. В единия случай ГЕРБ щяха да получат възможността да печелят време, а в другия – да обвиняват ПП/ДБ в неспазване на договореностите и да обясняват това като причина за стигането до предсрочни избори.
Своята роля в определянето на времевите хоризонти ще има и президентът Румен Радев. Той вече насрочи консултациите с парламентарно представените формации за понеделник и вторник. Тъй като не е ограничен от конкретни срокове, Радев може да катализира или да забавя процедурата по излъчване на кабинет, воден от Мария Габриел. В общи линии обаче с това се изчерпват възможностите му за влияние в условията на случилите се конституционни промени. Те задават рамка на държавния глава при избора на служебен премиер и гарантират функционирането на Народното събрание, включително и при наличието на служебно управление.
В момента Радев съвсем не изглежда така ентусиазиран от хипотезата да назначи служебно правителство. Нещо, което правеше с готовност и увереност, когато имаше възможност да държи в ръцете си изцяло управлението на страната, а в същото време отговорността се носеше от назначените за служебни министри начело с назначения за служебен премиер.
По онова време любимите фрази на президента бяха свързани с твърдения, че изпълнява конституционните изисквания, че следва конституционните процедури и много държи на тях. Сега отношението му към Конституцията е напълно променено. Радев я атакува пред Конституционния съд и с носталгия за спомня за отминалото време. Надеждата, че все пак то може да се върне, умира последна. Ако сега на Радев му се наложи да назначи служебно управление, той ще трябва да избере премиера между няколко лица, намиращи се на високопоставени публични длъжности, а министрите ще бъдат подбрани от служебния премиер, а не директно от Радев. Освен това, както вече беше отбелязано, парламентът ще работи, като включително ще може да подлага изпълнителната власт на парламентарен контрол, макар и тя да е служебна.
Всъщност тези конституционни нововъведения потвърждават парламентарния характер на държавата. Те подчертават и церемониалния характер на президентската институция. Т.е. президентът продължава да има своето гарантирано и достойно място в парламентарната република. На неговото достойнство не е посегнато чрез конституционните промени. Те просто осигуряват баланс между задължения и отговорности в условията на служебно управление и оставят държавния глава в неговата фактическа рамка. Не му позволяват да се превръща в глава на изпълнителната власт и да поставя под въпрос текста на чл. 1(1) от Конституцията, а именно, че България е република с парламентарно управление.
Липсата на ентусиазъм от страна на Радев в случая може да се обясни и с вероятно наличие на известна предпазливост. Няма никаква практика, която да е натрупана въз основа на новите конституционни стандарти, и в този смисъл президентът вероятно не е наясно какво точно би се получило като краен резултат ако, както по-рано, се опита и сега да ориентира ситуацията към назначаване на служебно правителство.
В настоящата политическа обстановка Радев може да бъде полезен на тайминга на преговорите между ПП/ДБ и ГЕРБ или пък може да избере поведение в разрез с него. И в двата случая обаче той не би могъл да бъде първостепенен фактор относно това дали ще има сполучлива ротация или ще се ходи на предсрочни избори. След подадената от Денков оставка беше ясно, че конкретното начало на преговорите е неизбежно. Дали щеше да е на 08/03 (петък) или ще е на 09/03 (събота) в късния следобед, това е детайл и трудно може да се каже, че точно той дава предимство на някого. Колкото до консултациите в президентството в понеделник и вторник, то това е чиста формалност. Чисто формално изпълнение на процедура, което нито може да допринесе, нито може да отнеме нещо от случването на ротацията.
Двете формации от парламентарното мнозинство имат своите ясно оформени преговорни екипи, получили мандат по съответния ред. И в двата екипа ясно личи разбирането, че работата на правителството трябва да продължи и че членовете на контактните групи имат необходимата воля да доведат преговорите до резултатен завършек.
Говоренето на Бойко Борисов пред медиите в последно време може и да изглежда нелогично и непоследователно, но това съвсем не е така, тъй като то има своя ясен контекст. На националното съвещание на ГЕРБ в началото на седмицата Борисов заяви, че партията му е мила, но по-мила му е държавата. Отбеляза, че преговорният екип на ГЕРБ е съставен по начин, даващ максимален шанс на преговорите. Каза и как би изглеждал екипът, ако целта беше обратната. Беше силно критичен към част от министрите, но допълни, че ако Габриел желае да работи с тях, те могат да останат. Това вече се случи след края на конгреса на ЕНП в Букурещ.
Още преди години Борисов беше казал, че ще се оттегли от държавните дела и ще си гледа партията. През последните дни вече бившият, но и дългогодишен премиер ясно очертава линията на разграничаване между отговорността към държавата и самата партия. И изборът на поведение, който той прави за себе си е на партиен лидер, а не на политик, занимаващ се с формиране и провеждане на публични политики в полза на държавата. С тези функции от името на ГЕРБ е натоварена Мария Габриел с подкрепата на останалите дами от преговорния екип, който трябва да договори политиките и състава на нейното правителство и да вземе отношение по въпроса за регулаторите. А това е тема, по която ПП/ДБ непрекъснато втвърдяват позицията си.
Бойко Борисов е гласът на ГЕРБ в партията, а Мария Габриел е гласът на ГЕРБ в държавните дела. Тази ситуация в най-голямата парламентарна формация ще определя динамиката в нея и нейното поведение в публичната среда у нас. Вероятно по този начин Борисов ще опита да примири теченията вътре в партията, част от които настояват за предсрочни избори. Всъщност в ГЕРБ има групи, които от самото начало са против кабинета „Денков – Габриел“. Това не е тайна за никого, тъй като хората в партията с подобни нагласи имат своето представителство в парламентарната група на ГЕРБ, най-вече в лицето на Делян Добрев.
Ако се случи сполучлива ротация, то ГЕРБ ще изглежда по различен начин през вторите 9 месеца от управлението. Възможностите за маневри (вкл. в парламента) ще бъдат силно ограничени. Вероятно критиката към отделни министри ще продължи, но не и към кабинета като цяло. Все пак той ще бъде воден от Мария Габриел, представител на ГЕРБ с опит в международна среда и с авторитетни международни контакти.
Евгени Кръстев, News.bg.
